Милно сунце, що да сторам,
како, речи, да ти сборам,
дека смо се меджу усилни години родили,
дека смо се меджу ними борили
Лепотицу био си ти важну,
све ни ствари опасни, без лажу.
Защо смо се меджу усилни години родили,
защо смо се меджу ними борили?
Очи твои данас поред мене,
твои очи без моите - света назад крене.
Мало би, что тебе полюбила,
доста би, что нашу любав крила.
Где си, мое милно под сияйног неба,
скрило се зад врши сунце хтео.
Най-више волим ка да е Зора зорила
и волим као Зунка у небу снагу извишила.
Био е ден парви от любави наша
били са те дани, кои ке се не вракят.
Милно сунце, що да сторам,
како, речи, да ти сборам
най-лепший у век,
ти - судбино моя.
Най сречнийот човек
я сум и добро тебе ...любави моя!
Мило Слънце
Мило Слънце, какво да направя,
как, кажи ми, да ти проговоря,
като сме се в усилни години родили,
като сме се за обич и там борили.
Красавецът най-фин ти ми беше,
всичките творби, както ми редеше.
Защо сме се в усилни години родили,
защо сме се за обич и там борили?
Очите ти и днес още са пред мене,
твоите без моите очи - света назад ще си вземе.
Малко беше, че те залюбих,
много беше, че в теб се загубих.
Къде ли си, мило, под сияйното небе,
слънцето се скрива зад вършите.
Най-много обичам Зора като зазори
или когато Дъгата снага извиси.
Отмина денят първи от любовта наша,
бяха всички дни светли, дето се не връщат.
Мило Слънце, какво да направя,
как, кажи ми да ти проговоря,
най-любим завинаги си ми
ти - съдбице моя!
Най-щастлива аз съм
и добро желая на теб... любов моя!
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
Моя колежка, след като дъщеря и записа Славянска филология в СУ - то, започна да твърди, че сръбското не било чалга. Не е, ама ако се изпълнява от "Сребърни крила", "Бело дугме" и т.н.