Под моста Мирабо се лее Сена.

И всичките любови на света.

Но трябва ли, но трябва ли да помня,

че винаги скръбта предхожда радостта?

Приижда нощ и звънва късен час.

Отива си денят, оставам аз.

Стоим лице в лице

и с длани в длани приютени.

Под моста на ръцете ни тече

на вечни погледи водата уморена.

Приижда нощ и звънва късен час.

Отива си денят, оставам аз.

Изтича любовта като река –

отива си, отива.

Като живота – бавно и с тъга.

Като надежда несломима.

Приижда нощ и звънва късен час.

Отива си денят, оставам аз.

Минават дни. И седмици минават.

Не се завръща нищо и не се забравя.

Ни миналото време, ни нашата любов.

Тече, изтича Сена под моста Мирабо.

Приижда нощ и звънва късен час.

Минават дните и оставам само аз…

Le pont Mirabeau 

Guillaume Apollinaire 

Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu'il m'en souvienne
La joie venait toujours après la peine

Vienne la nuit sonne l'heure
Les jours s'en vont je demeure

Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l'onde si lasse

Vienne la nuit sonne l'heure
Les jours s'en vont je demeure

L'amour s'en va comme cette eau courante
L'amour s'en va
Comme la vie est lente
Et comme l'Espérance est violente

Vienne la nuit sonne l'heure
Les jours s'en vont je demeure

Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine

Vienne la nuit sonne l'heure
Les jours s'en vont je demeure