My Dying Bride - The Blood, The Wine, The Roses
Everyone knows her, knows her name.
Deadly Siren, that's her game
They want to be near her.
Playing her game
Get to know her.
What's her name?
She strides among us with a burning fire.
Her victims endless, piling higher
And I run along with them,
The heaving mass, fighting anyone to get past
I want her fire, her burning fire,
Her dark caress, her red hot kiss
I want desire, her roaring fire,
From milk white breast to raven tress
I want her nights, morning light,
Her endless days, amazing grace
I'm on her trail every single day
Ahead, she glides, I stumble blindly in her wake
I witnessed lovers torn by her.
Teary maidens killing her
You'll never be lovers when she's in town
Because in her eyes, we all drown
Broken-hearted, we leap to God,
And die like lovers everyone forgot
I tremble when she passes by.
Lord make her mine or let me die
She looked at me.
Her eyes! Her eyes!
They drew me in.
Her sin! Her lies!
I see my final night
Glory, what a sight!
The blood, the wine, the roses
And me all snowy white
Her hands on me, it's ecstasy.
It's Heavenly, it's God I see
I risk a kiss. One kiss
One kiss!
I knew from then my life had died
Hold me now my father
Now my days are done
I would do it all again
Because she was the one
Torment me you fucking bastard!
I'll seek you once I rise
Look behind!
I will slay your worthless blackened soul
My Dying Bride – Кръвта, виното, розите
Познават я всички, знаят нейното име.
Безпощадна прелъстителка, такава е тя.
С нея всеки да бъде желае,
нейната игра да играе, да я опознае.
Как е името й?
Тя сред нас върви, сякаш огън гори!
Безброй са й жертвите, и се множат.
И аз съм сред тях - тълпа с вдигнати ръце -
всеки с другия бори се, за да бъде отпред...
Жадувам аз нейният огън, горящият пламък,
порочната ласка, целувката огнена.
Страстта й желая, този бурен пожар -
от гръдта млечнобяла до плитката гарванова.
Искам нощите с нея, светлината на утрото,
денят й безкраен, тази грация омайна...
И следвам я аз всеки ден -
тя движи се плавно пред мен,
препъвам се сляпо в следите й...
Обожатели виждам, от нея разбити,
девици, потънали в сълзи проклинат я.
Щом тя е в града, нямаш други любовници,
всички ние се давим в очите й...
Със сломени сърца, се молим на Бог, и умираме,
като потънали в забрава любими.
Цял треперя, щом край мене премине.
Господи, направи я моя или нека умра!
Тя ме погледна! Очите! Очите й!
Приковават ме! Грехът й! Лъжите й!
Нощта си последна виждам пак...
Блаженството, каква гледка!
Кръвта, виното, розите...
И аз, целият бял, като сняг...
Усещам ръцете й, пълен екстаз!
Сякаш в Рая съм, близо до Бога...
Осмелявам се да я целуна.
Целувка една! Само една!
И знам, че животът ми свърши тогава...
Прегърни ме сега, татко мой.
Дните мои са веч преброени...
Но направил бих всичко отново,
защото тя бе за мен отредената...
Изтезавай ме, изчадие адово!
Ще потърся те, щом се възвися!
Обърни се, назад погледни!
Ще погубя презряната ти черна душа!
© Аура Todos los derechos reservados