Моята безсмъртност
Evanescence
Толкова съм уморена от стоене тук
Изненадана от всичките си детски страхове
И ако трябва да живееш
Ми се иска просто да си отидеш
Защото присъствието ти още витае тук
И не ме оставя на мира
Изглежда тези рани няма да заздравеят
Тази болка е твърде истинска
Има прекалено много, което времето не може да заличи
Когато плачеше изтривах всичките ти сълзи
Когато крещеше гонех всичките ти страхове
И държах ръката ти през всичките тези години
Но ти още имаш всичко от мен
Пленяваше ме с трептящата си светлина
Но сега съм ограничена от живота, който остави зад себе си
Лицето ти преследва единствените ми приятни сънища
Гласът ти гони всичкия здрав разум в мен
Изглежда тези рани няма да заздравеят
Тази болка е твърде истинска
Има прекалено много, което времето не може да заличи
Когато плачеше изтривах всичките ти сълзи
Когато крещеше гонех всичките ти страхове
И държах ръката ти през всичките тези години
Но ти още имаш всичко от мен
Опитвах толкова много да си набия в главата, че си отиде
И си мислех, че още си с мен
Била съм сама през всички тези години
Когато плачеше изтривах всичките ти сълзи
Когато крещеше гонех всичките ти страхове
И държах ръката ти през всичките тези години
Но ти още имаш всичко от мен
© Златина Клинкова Todos los derechos reservados