Пеят щурчета, прииждат реки,
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо –
тя замина с мъжа в дълго черно палто.
Видяха го как се мотае в града –
в салона за танци за малко се спря.
Жената прошепна: “Ще танцуваш ли с мен?”
Маска беше лицето, погледът му – студен.
Някой в храма прочете мъдрото четиво.
Прашен беше мъжът в дълго черно палто. ...