Неграмаро - Някога случвало ли ти се е?

-----------------------------------------------------------------

Autori: Giuliano Sangiorgi

---------------------------------------------------------------------

Автори: Джулиано Санджорджи

-------------------------------------------------------------------------

Ti è mai successo di sentirti al centro,

al centro di ogni cosa,

al centro di quest'universo?

E mentre il mondo gira,

lascialo girare.

Che tanto pensi

di esser l'unico a poterlo fare,

sei così al centro

che se vuoi, lo puoi anche fermare,

cambiarne il senso

della direzione per tornare

nei luoghi e il tempo

in cui hai perso ali, sogni e cuore.

A me è successo

e ora so volare.

--

Ti è mai successo di sentirti altrove,

i piedi fermi a terra,

e l'anima leggera andare...

andare via lontano e oltre

dove immaginare

non ha più limiti...

Hai un nuovo mondo da inventare.

Sei così altrove

che non riesci neanche più a tornare.

Ma non ti importa,

perché è troppo bello da restare

nei luoghi e il tempo

in cui hai trovato ali, sogni e cuore.

A me è successo

e ora so viaggiare.

--

Oltre

questa stupida rabbia per niente,

oltre l'odio che sputa la gente

sulla vita che è meno importante

di tutto l'orgoglio

che non serve a niente.

Oltre i muri e i confini del mondo,

verso un cielo più alto e profondo

delle cose che ognuno rincorre

e non se ne accorge

che non sono niente,

che non sono niente.

--

Ti è mai successo di guardare il mare,

fissare un punto all'orizzonte e dire

"È questo il modo in cui vorrei scappare

andando avanti, sempre avanti, senza mai

arrivare"?

In fondo, in fondo è questo il senso del

nostro vagare.

Felicità è qualcosa da cercare senza mai

trovare,

gettarsi in acqua e non temere di

annegare.

A me è successo

e ora so 

volare (x 3).

--

Oltre

questa stupida rabbia per niente,

oltre l'odio che sputa la gente

sulla vita che è meno importante

di tutto l'orgoglio

che non serve a niente.

Oltre i muri e i confini del mondo,

verso un cielo più alto e profondo

delle cose che ognuno rincorre

e non se ne accorge

che non sono niente, 

che non sono niente (x 3).

--

Ti è mai successo di voler tornare

a tutto quello che credevi fosse da

fuggire,

e non sapere proprio come fare?

Ci fosse almeno un modo, uno, per

ricominciare,

pensare in fondo che non era così male,

che amore è se non hai niente più da

odiare...

Restare in bilico è meglio che cadere.

A me è successo amore e ora so restare.

--------------------------------------------------------------------------------------

Някога случвало ли ти се е да се чувстваш в центъра,

в центъра на всяко нещо,

в центъра на вселената?

И докато светът се върти,

оставѝ го да се върти.

И понеже си мислиш,

че си единственият, който може да го направи,

така си в центъра,

че ако поискаш, можеш дори да го спреш,

да му смениш

посоката, за да се върнеш

по местата и във времето,

в които си изгубил крила, мечти и сърце.

На мен ми се е случвало

и сега умея да летя.

--

Някога случвало ли ти се е да се чувстваш на друго място,

със стъпала, заковани за земята,

а леката ти душа да отива...

да отива надалеч и отвъд,

където въображението

вече граници няма...

Имаш един нов свят, който да сътворяваш.

Толкова си отвъд,

че вече не успяваш дори да се върнеш.

Но за теб не е важно,

защото е твърде хубаво, ако останеш

по местата и във времето,

в които си намерил крила, мечти и сърце.

На мен ми се е случвало

и сега умея да пътувам.

--

Отвъд

тази глупава ярост за нищо,

отвъд омразата, която хората плюят

по живота, който е по-малко важен

от всичката гордост,

която не служи за нищо.

Отвъд стените и границите на света,

към едно небе, по-високо и дълбоко

от нещата, които всеки преследва,

без да си дава сметка,

че не са нищо,

че не са нищо.

--

Някога случвало ли ти се е да гледаш морето,

да се концентрираш в една точка от хоризонта и да кажеш

"Това е начинът, по който искам да избягам,

като вървя напред, все напред, без никога

да пристигна"?

В края на краищата точно това е смисълът на

нашето лутане.

Щастието е търсене без никога

намиране,

да се хвърлиш във водата, без да се страхуваш, че

може да се удавиш.

На мен ми се е случвало

и сега умея 

да летя (x 3).

--

Отвъд

тази глупава ярост за нищо,

отвъд омразата, която хората плюят

по живота, който е по-малко важен

от всичката гордост,

която не служи за нищо.

Отвъд стените и границите на света,

към едно небе, по-високо и дълбоко

от нещата, които всеки преследва,

без да си дава сметка,

че не са нищо,

че не са нищо (x 3).

--

Някога случвало ли ти се е да искаш да се върнеш

при всичко онова, за което си вярвал, че

от него трябва да избягаш,

и да не знаеш как по-точно да го направиш?

Ако само имаше един начин, един, за да

започнеш отначало,

да мислиш в крайна сметка, че не е било толкова зле,

че любовта е, когато вече нямаш нищо, което да

мразиш...

Да запазиш равновесие, е по-добре, отколкото да паднеш.

На мен ми се случи любовта и сега умея да остана.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

http://www.youtube.com/watch?v=_dsUbpCSwak