Нек - Непостоянна
[Autori: Filippo Neviani (Nek) & Andrea Amati]
[Автори: Филипо Невиани (Нек) & Андреа Амати]
Instabile
Sai in questa vita tutto sembra breve,
anche i nostri momenti spesi insieme.
Dai camminiamo un po': è tardi sì, lo so,
ma non lo facciamo mai.
Sei la voce che nessuno sa ascoltare,
la luce del lampione in questo viale:
soffusa eppure c'è... ma resta qui con me:
sediamoci se vuoi.
E dimmi come stai e nei tuoi giorni cosa fai;
parlare è facile sotto questa finta luna.
Ed io ti ascolterò e se cadrai ti prenderò:
sei meno fragile dentro questa notte scura.
Sai a volte penso che tu sia inerme
e tutto il mondo intorno ti sorprende
come questa neve che sta cadendo lieve
ma restiamo ancora dai.
E dimmi come stai e nei tuoi giorni cosa fai;
parlare è facile sotto questa finta luna.
Ed io ti ascolterò e se cadrai ti prenderò:
sei meno fragile dentro questa notte scura.
Mostrati e vedrai che nel tuo cielo volerai,
apri le ali e poi con un salto vola.
E dimmi come stai e nei tuoi giorni cosa fai;
parlare è facile sotto questa finta luna.
Ed io ti guarderò e se vorrai ti seguirò
se sarai stabile tu non aver paura,
tu non aver paura...
tu non aver paura... no.
Непостоянна
Нали знаеш, всичко в този живот е кратко,
дори нашите моменти прекарани заедно.
Хайде да походим малко, а по-късно ще решим какво да правим.
Ти си глас, който никой не знае как да слуша, светлината на лампата в този път: дори да е грешка... остани тук с мен... ще седнем, ако искаш...
Кажи ми как си, как минават дните ти, трудно е да говоря под тази луна.
Аз ще те слушам и ако паднеш... ще те взема... ако си малко нестабилна в тази тъмна нощ...
Знаеш ли, понякога си мисля, че си беззащитна и всичко около теб те учудва.
Като този сняг, който пада бавно, но да останем още, хайде!
Кажи ми как си, как минават дните ти, трудно е да говоря под тази луна.
Аз ще те слушам и ако паднеш... ще те взема... ако си малко нестабилна в тази тъмна нощ...
Ще ти покажа и ще видиш, че в твоето небе ще полетя, отвори си крилата и после полети с един скок.
Кажи ми как си, как минават дните ти, трудно е да говоря под тази луна.
Аз ще те гледам и ако искаш, ще те следвам, ако бъдеш постоянна, няма да те е страх,
няма да те е страх... няма да те е страх...
© Стайко Калбуров Todos los derechos reservados