Посветено на dark_winged (Мирела Кръстева)
The Poet And The Pendulum
[Part 1: White Lands Of Empathica]
The end.
The songwriter's dead.
The blade fell upon him
Taking him to the white lands
of empathica,
of innocence
Empathica
Innocence
[Part 2: Home]
The dreamer and the wine
Poet without a rhyme
A widow writer torn apart by chains of Hell
One last perfect verse
It's still the same old song
Oh Christ, how I hate what I have become
Take me home
[Chorus:]
Get away, run away, fly away
Lead me astray to dreamer's hideaway
I cannot cry 'cause the shoulder cries more
I cannot die, I, a whore for this cold world
Forgive me,
I have but two faces
One for the world,
One for God,
save me
I cannot cry 'cause the shoulder cries more
I cannot die, I, a whore for this cold world
My home was there and then, those meadows of heaven
Adventure-filled days
One with every smiling face
Please, no more words
Thoughts from a severed head
No more praise,
Tell me once my heart goes right
Take me home
[Chorus]
[Part 3: The Pacific]
Sparkle my scenery
With Turquoise waterfall
With beauty underneath
The ever free
Tuck me in beneath the blue
Beneath the Pain,
Beneath the rain
Goodnight kiss for a child in time
Swaying blade my lullaby
On the shore we sat and hoped
Under the same pale moon
Whose guiding light chose you,
Chose you all
"I'm afraid, I'm so afraid.
being raped, again and again, and again
I know I will die alone
but loved.
You live long enough to hear the sounds of guns,
Long enough to find yourself screaming every night,
Live long enough to see your friends betray you.
For years I've been strapped unto this altar.
Now I only have three minutes and counting.
I just wish the tide would catch me first and give me
a death I always longed for."
[Part 4: Dark Passion Play]
2nd robber to the right of Christ
Cut in half - infanticide
The world will rejoice today
As the crows feast on the rotting poet
Everyone must bury their own
No pack to bury the heart of stone
Now he`s home in hell, serves him well
Slain by the bell, tolling for his farewell
The morning dawned upon his altar
Remains of the dark passion play
Performed by his friends without shame
Spitting on his grave as they came
[Chorus]
"Today, in the year of our Lord, 2005
Tuomas was called from the cares of the world
He stopped crying at the end of each beautiful day.
The music he wrote had too long been without silence.
He was found naked and dead,
With a smile in his face, a pen and 1000 pages of erased text."
Save me
[Part 5: Mother And Father]
Be still, my son
You`re home
Oh when did you become so cold?
The blade will keep on descending
All you need is to feel my love
Search for beauty, find your shore
Try to save them all, bleed no more
You have such oceans within
In the end, I will always love you
The beginning.
Поетът и махалото
(Част 1: Светлите земи на съпричастието)
Настъпи краят.
Мъртъв е създателят на песни.
Острието се спусна върху него,
отвеждайки го към светлите земи на съпричастието,
на невинността,
на съпричастието,
на невинността.
(Част 2 : У дома)
Мечтателят и виното.
Поетът изгубил римата.
Овдовелият творец, разкъсан от веригите на Ада.
Съвършеният стих
е все същата стара песен.
Господи, колко мразя това,
в което се превърнах.
Заведи ме у дома.
Припев:
Изчезни, избягай, отлети,
отклони пътя ми към убежището на мечтите.
Не мога да заплача -
всички, които бяха ми опора, плачат повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
Прости ми!
Аз имам две лица -
едно за пред света
друго за пред Бог.
Спаси ме!
Не мога да заплача -
всички, които бяха ми опора, плачат повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
Дом ми бяха ширните райски полета,
дни изпълнени с приключения,
срещи с усмихнати лица
Забрави думите -
мисли в скръб и сивота
Забрави суетата и хвалбите.
Кажи ми, че сърцето ми пое по правилния път.
Заведи ме у дома.
Припев:
Изчезни, избягай, отлети,
отклони пътя ми към убежището на мечтите.
Не мога да заплача -
всички, които бяха ми опора плачат, повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
Прости ми!
Аз имам две лица -
едно за пред света
друго за пред Бог.
Спаси ме!
Не мога да заплача-
всички, които бяха ми опора плачат, повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
(Част 3: Примиреният)
Озари пейзажите пред мен
с блясъка на тюркоазените водопади,
с красотата под тях,
с вечната свобода.
Отведи ме отвъд небесната синева,
отвъд болката,
отвъд дъжда.
Навреме целуни детето за лека нощ,
падащото острие нашепва
последната приспивна песен.
На брега седнахме с надежда.
Под бледата луна
чия бе водеща светлина,
която всички ни избра?
Страхувам се, толкова се страхувам
да бъда насилван отново и отново,
знам, ще умра сам, но обичан....
... Живях достатъчно дълго, за да чуя звънтенето на оръжията,
достатъчно дълго, за да се будя крещейки всяка нощ,
достатъчно дълго, за да видя как приятелите ме предават.
От години съм привързан към този олтар.
Остава ми да отброя още три минути,
докато приливът ме отнесе,
докато ме дари с така жадуваната смърт.
(Част 4 : Пиеса, изпълнена с тъмна страст)
Още един крадец от дясно на Христос,
на две съсечен - детеубийство.
Светът ще ликува днес,
щом гарвани пируват върху изгнилия поет.
Всеки трябва сам да изкопае своя гроб,
народът не погребва онзи, който има каменно сърце.
Сега той е дома в Ада, служи Му добре,
убит от камбаните, звънящи му за сбогом.
Лъчите на утрото докоснаха олтара,
напомниха за пиесата, изпълнена с тъмна страст,
представена от приятелите му без капка срам,
с идването си те плюеха на гроба му.
Припев:
Изчезни, избягай, отлети,
отклони пътя ми към убежището на мечтите
Не мога да заплача -
всички, които бяха ми опора, плачат повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
Прости ми!
Аз имам две лица -
едно за пред света
друго за пред Бог.
Спаси ме!
Не мога да заплача-
всички, които бяха ми опора плачат, повече от мен.
Не мога да умра -
блуден син съм за света студен.
Днес, в годината на нашия Господар, Господ Бог – 2005,
Томас бе отзован от земните си грижи,
той не ще плаче в края на всеки прекрасен ден.
Музиката, която пишеше, звуча прекалено дълго, без да спре.
Той бе намерен без дрехи и мъртъв, с усмивка на лицето си, писалка и хиляда страници изтрит текст.
Спаси ме!
(Част 5 : Майката и бащата)
Почивай в мир, сине мой,
ти си у дома...
Кога стана толкова студен?
Острието продължава да се спуска
всичко, от което имаш нужда,
е да почустваш любовта ми.
Търсиш ли красотата,
ще намериш своя бряг.
Опитай се да спасиш всички тях,
не проливай капка кръв дори
Вътре в теб се крие толкова много...
... дори да е настъпил краят,
аз винаги ще те обичам.
Новото начало.
© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados