7 jul 2010, 22:25

Noche 

  Тraducciones » Poesía
1172 0 2
9 мин за четене

Noche.Carica la cara viento,

En alguna parte timido Cricket cantar

Y infinitamente muchos Estrelas...

Como todos recordar te.

Por que yo sueños Corason mas tailandes -

Tu su estancia iceberg de hielo...

No puevo remontarse otro vez

Vida su ya hacia atras,

Y calor mas buscar,

pero de La emanо me fresco.

A la masa lampara me San,

Hombras es reir, hablar

Sobre me luciernagas volar -

Como similar ellos de esperanza

Para completo con te Mundo...

Si haser algo no puedro

Y ir su del Mundo,

Para con Le Corazon su pediro

A dampilar otro destino

Y espero a encontrar Hombre

A es decidido d' esta...

 

Noche es. Ya cerrar

Tiernas luciernagas circulo

Tranquilamente cricket jugando...

Infinitamente briliante Estrelas...

Muchos vani sueño

iDios mio!

Como mi perder Tu...

 

 

 

Вечер

 

Автор:     ВТ /Вили Тодоров/

 

Вечер. Милва лицето ветрец,

някъде срамежливо пее щурче

и безкрайно много звезди...

Колко всичко напомня теб.

Защо ли мечти сърцето още таи -

Ти си оставаш айсберг от лед...

Не мога да върна отново

живота си вече назад,

а топлина още търся,

но от Нея лъха ме хлад.

До масата лампа ми свети,

хора се смеят, говорят,

около мен светулки летят -

как приличат те на надежда

за изпълнен с Теб свят...

Да направя нещо не мога

и отивам си от света,

но със сърцето си ще поискам

да удължа друга съдба

и дано да намеря човек

да се реши на това...

 

Нощ е. Вече затварят.

Нежни светулки кръжат,

тихо свири щурче...

Безкрайно ярки звезди...

Много напразни мечти...

Боже мой!

Колко ми липсваш Ти...

 

© Делфи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??