Ноеми Скопелити - ... надолу гледам...

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Alessandro La Cava

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Алесандро Ла Кава

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Forse non ho mai capito…

se la tua è paura solo di rischiare…

se mangiare lacrime col pane ti fa stare male…

e non lo vuoi più…

… non lo vuoi più…

camminare per le strade coi lampioni accesi… sopra al cuore…

respirare polvere e catrame…

farsi male… non parlare più…

forse un po'

sui tuoi "boh"

ci penserò…

non finirò

l'ossigeno…

perché non

sai che…

sono anche capace

di restare con le gambe a penzoloni…

e di guardare giù…

anche se poi soffro di vertigini per te…

e guarda… non mi importa…

… importa… (x 2)

di stare su una corda…

ferma…

e di guardare giù…

sarei anche capace

di mandare indietro

il tempo… e riprovare

a riaggiustare tutti

quanti gli ingranaggi arrugginiti…

che son rotti da un po'…

rotti da un po'… camminerò duemila metri sopra al mare…

in bilico…

su questa corda irregolare…

ed ho paura di cadere e farmi male… ma…

non

sai che…

sono anche capace

di restare con le gambe a penzoloni…

e di guardare giù…

anche se poi soffro di vertigini per te…

e guarda… non mi importa…

… importa… (x 2)

di stare su una corda…

ferma…

e di guardare giù…

ottimo… passano… cambiano

le stagioni nell'Antartico…

se poi

ci sfioriamo per un attimo…

e mi troverò duemila metri sopra questo mare…

in bilico…

su questa corda irregolare…

ed ho paura di cadere e farmi male…

ma…

non

sai che…

sono anche capace

di restare con le gambe a penzoloni…

e di guardare giù…

anche se poi soffro di vertigini per te…

e guarda… non mi importa…

… importa… (x 2)

di stare su una corda…

ferma…

e di guardare giù…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Може би никога не разбрах...

дали твоят страх е само от това да рискуваш...

дали ако ядеш сълзи с хляб, ти призлява...

и повече не го желаеш...

... повече не го желаеш...

вървиш с уличните лампиони, запалени... над сърцето...

дишаш прах и катран...

нараняваш се... вече не говориш...

може би малко

върху твоите „ами”

ще помисля...

няма да ми свърши

кислородът...

защото

не знаеш, че...

съм способна дори да

стоя с увиснали крака...

и надолу да гледам...

въпреки че после страдам от замайвания по тебе...

и гледай... не ме е грижа...

... грижа... (x 2)

ако стоя върху въже...

неподвижна...

и надолу гледам...

ще бъда способна дори да

върна

времето... и да опитам

да поправя

всички ръждясали зъбчати колела...

които са отскоро повредени...

отскоро повредени... ще вървя на две хиляди метра надморска височина...

в нестабилно равновесие...

върху това неправилно въже...

и се боя да не падна и да не се нараня... но...

не

знаеш, че...

съм способна дори да

стоя с увиснали крака...

и надолу да гледам...

въпреки че после страдам от замайвания по тебе...

и гледай... не е ме е грижа...

... грижа... (x 2)

ако стоя върху въже...

неподвижна...

и надолу гледам...

чудесно... преминават... променят се

сезоните на Южния полюс...

ако после

за миг се докоснем...

и ще се открия на две хиляди метра над това море...

в нестабилно равновесие...

върху това неправилно въже...

и се боя да не падна и да не се нараня...

но...

не

знаеш, че...

съм способна дори да

стоя с увиснали крака...

и надолу да гледам...

въпреки че после страдам от замайвания по тебе...

и гледай... не ме е грижа...

... грижа... (x 2)

ако стоя върху въже...

неподвижна...

и надолу гледам...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=ANgpGt3_Fz0