P.O.D. - Youth of the nation

Last day of the rest of my life I wish I would have known cause i'd have kissed my momma goobye.
I didn't tell her that I loved her or how much cared or thank my pops for all the talks and all the wisdom he shared.
Unaware I just did what I always do.
Everyday the same routine before I skate off to school
but who knew that this day wasnt like the rest, instead of takin the test I took two to the chest.
Call me blind but I didn't see it comin and everybody was runnin but I couldn't hear nothin, except
gun blast, it happened so fast I didn't really know this kid though I sat by him in class.
Maybe this kid was reachin out for love
or maybe for a moment he forgot who he was
or maybe this kid just wanted to be hugged,
whatever it was I know its because

CHORUS

We are We are the youth of the nation (repeat)x4

Little Suzzy she was only twelve she was given the world with every chance to excel
Hang with the boys and hear the stories they tell she might act kinda proud
but no respect for herself
She finds love in all the wrong places the same situations but different faces.
Changed up her pace since her daddy left her too bad he never told her she deserved much better.
Johnny boy always played the fool, he broke all the rules so you would think he was cool.
He was never really one of the guys no matter how hard he tried,
with the thought of suicide
It's kinda hard when you ain't got no friends,
he put his life to an end they might remember him then.
You cross a line and there is no turnin back he told the world how
he felt with the sound of a gat.

Whos to blame for the life that tragedies claim no matter what you say it won't
take away the pain, that I
feel inside I'm tired of all the lies don't nobody know why it's the blind leadin the blind.
Guess that's the way that the story goes, will it ever make sense
somebody's gotta know,
there's gotta be more to life than this, there's got to be more to everything
I thought exists

CHORUS to the end

P.O.D. - Новото поколение

Последния ден от живота ми. Ще ми се да знаех, щях да целуна мама за сбогом.
Не й казах, че я обичам, нито пък колко ме е грижа за нея,
нито благодарих на татко, за всичко, на което ме научи.
Няма значение, просто направих това което правя винаги.
Всеки ден като предишния.
Но кой да предположи, че този ден ще е различен, вместо да правя тест, аз получих два в гърдите.
Наречете ме сляп, но не видях от къде дойде, а всички тичаха, но аз не чувах нищо, освен
изтрел, случи се толкова бързо.
Не познавах добре това дете. Сетих се, че седим заедно в клас.
Може би, това дете е преливало от любов,
или може би, за момент е забравило кой е.
Или може би ,това дете е искало просто да бъде прегърнато.
Каквато и да е била причината, аз знам, че това е защото...
 

Ние сме новото поколение.
 

Малката Сузи, тя беше само на 12, бяха й дадени много шансове за успех.
Закачаше се с момчетата и слушаше историите им, чувстваше се горда,
но не уважаваше себе си
Намираше любов, но все на грешното място, в същите ситуации, но различни лица.
Промени се след като баща й я изостави. Жалко, защото той никога не й каза, че заслужава нещо повече.
Джони, вечният глупак, премина всички граници, затова можеше да си помислиш, че е готин.
Той никога не стана един от всички, колкото и  да се опитваше,
с мисълта за самоубийство.
Трудно е без приятели.
Реши да постави край на живота си по начин, по който да го запомнят.
Когато прекрачиш границата, няма връщане назад, той показа на света как се чувства,
с изтрел от пистолет. 

Кой е виновен за жертвите на подобни трагедии, няма значение какво ще кажем, то няма
да намали болката, която изпитвам отвътре. Уморих се от всички лъжи и никой не знае, защо слепия води слепите.
Предполагам, че това е посоката в която се развиваме, ще има ли някога смисъл.
Някой трябва да разбере.
Трябва да има повече, за което да живеем, трябва да има повече от това за което мислех че съществува. 

Ние сме новото поколение.