Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
26 oct 2011, 19:07

***Пей, запей! С прокълната китара... - Сергей Есенин 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
3435 1 5
2 мин за четене

Пей, запей! С прокълната китара

твоите пръсти танцуват във кръг.

Упоени да пием в забрава,

мой единствен, приятелю скъп.

 

Не поглеждай към нейната гривна,

раменете с люляния шал.

В тази жена аз щастие дирих,

неусетно погубих се цял.

 

Не познавах любов – зараза

и не знаех, че чума е тя.

А дойде, с очи ме преряза,

Хулигана без ум завъртя.

 

Пей, приятелю, и ми спомняй

младостта ни, прекарана тук.

А пък тая красавица, фльорца,

нека мами с целувките друг.

 

Стой, почакай! Аз не ругая.

Стой, почакай. Аз не кълна.

Дай за себе си да призная

под звъна на струна една.

 

Дни под купола розов долитат.

Пак сърцето ми златен е кош.

Много девойки по ъглите щипах,

а жените – във тъмната нощ.

 

Земна правда има горчива,

аз видях я още дете.

Щом от кучката сока изтича,

песове чакат и лижат я те.

 

Тъй, защо аз сега да ревнувам

и защо ме боли от това?

Щом чаршаф живота ни струва,

щом в целувки е омотан.

 

Пей, запей! Съдбата разпръсва

с тези ръце фаталния взрив.

Всички, знаеш, отиват към кръста...

Само аз ще съм винаги жив.

 

 

 

***

Пой же, пой. На проклятой гитаре
Пальцы пляшут твои вполукруг.
Захлебнуться бы в этом угаре,
Мой последний, единственный друг.

Не гляди на ее запястья
И с плечей ее льющийся шелк.
Я искал в этой женщине счастья,
А нечаянно гибель нашел.

Я не знал, что любовь - зараза,
Я не знал, что любовь - чума.
Подошла и прищуренным глазом
Хулигана свела с ума.

Пой, мой друг. Навевай мне снова
Нашу прежнюю буйную рань.
Пусть целует она другова,
Молодая, красивая дрянь.

Ах, постой. Я ее не ругаю.
Ах, постой. Я ее не кляну.
Дай тебе про себя я сыграю
Под басовую эту струну.

Льется дней моих розовый купол.
В сердце снов золотых сума.
Много девушек я перещупал,
Много женщин в углу прижимал.

Да! есть горькая правда земли,
Подсмотрел я ребяческим оком:
Лижут в очередь кобели
Истекающую суку соком.

Так чего ж мне ее ревновать.
Так чего ж мне болеть такому.
Наша жизнь - простыня да кровать.
Наша жизнь - поцелуй да в омут.

Пой же, пой! В роковом размахе
Этих рук роковая беда.
Только знаешь, пошли их на хер...
Не умру я, мой друг, никогда.

1923 г.

 

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен превод.....идва от една богата душа.
    Благодаря ти, Маша, продължавай да ни радваш с прекрасните стихове на Есенин!
  • Есенин е един от любимите ми поети...
    Превода е прекрасен!
    Поздравления!
  • Любим стих. С удоволствие прочетох!
  • Здравейте, Митко и Илко! Благодаря ви за отзивите. Когато реша да превеждам стихотворение, никога не търся, дали някой го е превеждал преди мен. За мене е важно преживяването. Радвам се, че Борката Данков го е превел - той ми е съученик от Априловската гимназия. Но сме се пръснали и не контактуваме. Непременно ще потърся превода. Митко, няма да се откажа да превеждам, стига да съм здрава.
  • Поздрави,Маша,това ми е едно от любимите
    Даже преди няколко дни го качих във ФБ,но в превод на Ив. Николов.
    По някога съжалявам,че не съм го познавал...Сергун,невероятен е.
    Даже и днес качих едно - "Песен"...искам повече хора да го четат,а ти превеждай,страхотни са преводите ти

Propuestas
: ??:??