Fateful

Gently the sun disbands the day
She welcomes the night
And its keeper the moon
One moment for eternity
The world immersed in light
Staggering, quietly
Nature holds breathing
And the wind bears in mind
A fated love
Sun sets with a sigh
She adores the moon
But their love cannot be
A rainbow solaces her soul
And heaven is crying
Each ray of light longs for the moon
The wind is murmuring an elegy
The moon guards our nigths
But each thought obtains the sun
Stars shine for his love
Beautiful and bright
Diamonds in the dead of the night
The moon surrenders the night
Perfect light
The world stops turning
When sun and moon kiss gently
Sunrise...

  Обречена

 Слънцето нежно  деня отпрати,

 приветства  луната -

 пазителка на нощта.

 Миг от вечността.

 Светът потъна в светлина.

 Застинала в тишина

 природата  сдържа дъха си.

 Вятърът помни обречената любов.

 Слънцето залязва с въздишка,

 боготвори луната,

 но невъзможно е да се обичат.

 Дъгата  с цветовете си

 ще утеши душата му.

 Небесата  плачат.

 Всеки лъч светлина копнее за луната.

 Тиха песен нашепва вятърът.

 Луната бди над нощите ни,

 но в мислите си е със слънцето.

 Звездите светят заради нейната любов

 ярки и и сияйни,

 диаманти в дълбините  на нощта.

 Мракът се отдръпва.

 Светлината е така вълшебна.

 Светът спира да се върти,

 когато слънцето и луната

 нежно се  целунат.

 Слънцето изгрява.