Cluster One

---Instrumental---

Сегмент едно

---инструментал---



What Do You Want From Me

As you look around this room tonight
Settle in your seat and dim the lights
Do you want my blood, do you want my tears
What do you want
What do you want from me
Should I sing until I can't sing any more
Play these strings until my fingers are raw
You're so hard to please
What do you want from me

Do you think that I know something you don't know
What do you want from me
If I don't promise you the answers would you go
What do you want from me
Should I stand out in the rain
Do you want me to make a daisy chain for you
I'm not the one you need
What do you want from me

You can have anything you want
You can drift, you can dream, even walk on water
Anything you want

You can own everything you see
Sell your soul for complete control
Is that really what you need

You can lose yourself this night
See inside there is nothing to hide
Turn and face the light

What do you want from me

Какво искаш от мен?

Докато разглеждаш тази стая довечера,

настаниш се на стола и затъмниш лампите,

кръвта ли ми искаш или искаш сълзите ми?

Какво искаш?

Какво искаш от мен?

Да пея ли докато не мога повече?

Да свиря ли докато не разраня пръстите си?

Толкова е трудно да ти угодя...

... какво искаш от мен?

Мислиш ли, че зная, нещо, което ти не знаеш?

Какво искаш от мен?

Ако не ти обещая отговори, ще си тръгнеш ли?

Какво искаш от мен?

Да седя ли вън на дъжда?

Искаш ли да направя венец за теб?

Аз не съм този, от когото имаш нужда.

Какво искаш от мен?

Можеш да имаш всичко, което искаш.

Може да плаваш, можеш да мечтаеш, дори да ходиш по вода.

Всичко, което поискаш.

Можеш да имаш всичко, което виждаш.

Да продадеш душата си за пълен контрол.

Наистина ли се нуждаеш от това?

Можеш да забравиш себе си тази вечер.

Да погледнеш вътре – няма какво да се скрие.

Обърни се и погледни към светлината.

Какво искаш от мен?

Poles Apart

Did you know...it was all going to go so wrong for you
And did you see it was all going to be so right for me
Why did we tell you then
You were always the golden boy then
And that you'd never lose that light in your eyes

Hey you...did you ever realise what you'd become
And did you see that it wasn't only me you were running from
Did you know all the time but it never bothered you anyway
Leading the blind while I stared out the steel in your eyes

The rain fell slow, down on all the roofs of uncertainty
I thought of you and the years and all the sadness fell away from me
And did you know...

I never thought that you'd lose that light in your eyes

На два полюса разстояние

Знаеше ли... всичко щеше да стане в твой ущърб?

А видя ли, че всичко щеше да бъде в моя полза?

Защо ти казахме тогава,

че ти винаги си бил златното момче

и никога няма да загубиш светлината в очите си?

Ей ти... осъзнали въобще в какво се превърна?

А видя ли, че не само от мен бягаш?

През цялото ли време знаеше, без да те интересува,

че водиш слепците, докато аз бях втренчен в стоманата в очите ти?

Дъждът падаше бавно, върху всички покриви на несигурността.

Спомних си за теб и за годините и цялата мъка се махна от мен.

А знаеше ли?...

Аз никога не съм си помислял, че ще изгубиш светлината в очите си.

Marooned


---Instrumental---

На самотен остров

---инструментал---

A Great Day For Freedom

On the day the wall came down
They threw the locks onto the ground
And with glasses high we raised a cry for freedom had arrived

On the day the wall came down
The ship of fools had finally run aground
Promises lit up the night like paper doves in flight

I dreamed you had left my side
No warmth, not even pride remained
And even though you needed me
It was clear that I could not do a thing for you

New life devolves day by day
As friends and neighbours turn away
And there's a change that, even with regret, cannot be undone

Now frontiers shift like desert sands
While nations wash their bloodied hands
Of loyalty, of history, in shades of grey

I woke to the sound of drums
The music played, the morning sun streamed in
I turned and I looked at you
And all but the bitter residue slipped away...slipped away

Велик ден за Свободата

В деня, в който стената падна,

те хвърлиха оковите на земята

и с високо вдигнати чаши ние надигнахме вик, защото Свободата беше дошла.

В деня, в който стената падна,

корабът на глупаците най-накрая беше ударил на сухо.

Обещания осветиха нощта като хартиени гълъби в полет.

Аз мечтах, че ти не си до мен.

Нямаше топлина, нямаше дори гордост,

и въпреки че имаше нужда от мен,

беше ясно, че нямаше какво да направя за теб.

Новия живот се разпада ден след ден,

докато приятели и съседи си обръщат гръб.

И става една промяна, която дори със съжаление, не може да бъде поправена.

Нови граници се местят като пустинни пясъци,

докато нациите си мият кървавите ръце,

от лоялност, история, в нюанси на сивото.

Събудих се от звука на барабани,

музиката свиреше, утринното Слънце влизаше в стаята.

Обърнах се и те погледнах,

и всичко, освен горчивите останки, си тръгна... тръгна си.

Wearing The Inside Out

From morning to night I stayed out of sight
Didn't recognize I'd become
No more than alive I'd barely survive
In a word...overrun

Won't hear a sound
From my mouth
I've spent too long
On the inside out
My skin is cold
To the human touch
This bleeding heart's
Not beating much

I murmured a vow of silence and now
I don't even hear when I think aloud
Extinguished by the light I turn on the night
Wear its darkness with an empty smile

I'm creeping back to life
My nervous system all awry
I'm wearing the inside out

Look at him now
He's paler somehow
But he's coming around
He's starting to choke
It's been so long since he spoke
Well he can have the words right from my mouth

And with these words I can see
Clear through the clouds that covered me
Just give it time then speak my name
Now we can hear ourselves again

I'm holding out
For the day
When all the coulds
Have blown away
I'm with you now
Can speak your name
Now we can hear
Ourselves again

He's curled into the corner
But still the screen is flickering
With an endless stream of garbage to...curse the place
In a sea of random images
The self-destructing animal
Waiting for the waves to break

He's standing on the threshold
Caught in fiery anger
And hurled into the furnace he'll...curse the place
He's torn in all directions
And still the screen is flickering
Waiting for the flames to break

Носейки на обратно

От сутрин до вечер аз седя отвъд видимостта.

Не мога да позная какво съм станал.

Аз не съм нищо повече от жив, едва съм оцелял.

В една дума – прегазен.

Няма да чуеш и звук

от моята уста.

Прекарах прекалено дълго

на обратно.

Моята кожа е студена

за човешкия допир.

Това кървящо сърце

не тупти много.

Измърморвам клетва за мълчание и сега

не чувам дори като мисля на глас.

Изгасен от светлината, аз се обръщам към нощта

и нося тъмнината й с празна усмивка.

Примъквам се отново към живота.

Нервната ми система е изцяло объркана.

Нося всичко на обратно.

Виж го сега,

той е доста по-блед,

но идва в съзнание,

почва да се задушава.

Толкова време мина откакто говори.

Е, може да си вземе думите право от устата ми.

И с тези думи аз виждам

директно през облаците, които ме закриваха.

Изчакай малко и ми кажи името.

Сега можем да се чуваме отново.

Аз издържам,

поне за днес.

Когато всичките облаци

са били издухани.

Аз съм с теб сега,

можеш ли да ми кажеш името?

Можем да чуваме

себе си пак.

Той се е свил в ъгъла,

но екрана още трепти

с безкрайни боклуци... да проклинат това място.

В море от случайни картини,

самоунищожаващото се животно,

чака вълните да се разбият.

Той седи на границата,

обхванат от горящ яд,

и засилен в пещта той... ще проклина това място.

Той е разкъсан във всички посоки

и екрана продължава да трепти,

чакайки да лумнат пламъците.


Take It Back

Her love rains down on me easy as the breeze
I listen to her breathing it sounds like the waves on the sea
I was thinking all about her, burning with rage and desire
We were spinning into darkness; the earth was on fire

She could take it back, she might take it back some day

So I spy on her, I lie to her, I make promises I cannot keep
Then I hear the laughter rising, rising from the deep
ANd I make her prove her love for me, I take all that I can take
And I push her to the limit to see if she will break

She might take it back, she could take it back some day

Now I have seen the warnings screaming from all sides
It's easy to ignore them and God know I've tried
All of this temptation it turned my faith to lies
Until I couldn't see the danger or hear the rising tide

She can take it back, she will take it back some day
She can take it back, she will take it back some day
She can take it back, she will take it back some day

Върни го

Нейната обич вали над мен леко като бриз.

Аз слушам дъхът й, който звучи като вълните на морето.

Аз си мислех само за нея, горящ с ярост и желание,

ние се въртяхме в тъмнината; Земята гореше.

Тя можеше да го върне, тя може да го върне един ден.

Затова аз я наблюдавам, аз я лъжа, аз правя обещания, които не мога да спазя,

после чувам смехът как се надига, някъде от дълбочината.

И аз я карам да докаже обичта си към мен, взимам каквото мога да взема

и аз я бутам до нейния лимит, за да видя дали ще се пречупи.

Тя може да го върне един ден, тя може да го върне един ден.

Вече съм виждал предупрежденията, крещящи от всички страни.

Лесно е да ги пренебрегнеш, аз искрено опитах.

Цялото това изкушение превърна вярата ми в лъжи.

Докато не видя опасността или пък не чуя приливната вълна...

... тя може да го върне, тя ще ми го върне един ден.

Тя може да го върне, тя ще ми го върне един ден.

Тя може да го върне, тя ще ми го върне един ден.

Coming Back To Life

Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of life and the seeds of change were planted
Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through our silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life

I took a heavenly ride through our silence
I knew the waiting had begun
And headed straight...into the shining sun

Връщане към живота

Къде беше ти, когато аз бях изгорен и пречупен,

докато дните ми се изплъзваха, гледайки през прозореца ми?

Къде беше ти, когато бях наранен и безпомощен,

защото нещата, които казваше и тези, които правеше ме обгръщаха?

Докато се бесеше на нечий чужди думи,

умирайки да вярваш в това, което чуваше,

аз гледах право в блестящото Слънце.

Загубен в мисли и загубен във времето,

докато семето на живота и семето на промяната бяха засадени.

Навън дъжда падаше тъмно и бавно,

докато аз бях обсебен от това опасно, но не преодолимо минало.

Аз направих райско пътуване през нашата тишина.

Знаех, че момента бе дошъл,

да убия миналото и да се върна към живота.

Аз направих райско пътуване през нашата тишина.

Знаех, че чакането е започнало.

И се запътих право към... блестящото Слънце.

Keep Talking

For millions of years mankind lived just like animals
Then something happened which unleashed the power of our imagination
We learned to talk

There's a silence surroundiing me
I can't seem to think straight
I'll sit in the corner
No one can bother me
I think I should speak now (why won't you talk to me)
I can't seem to speak now (you never talk to me)
My words won't come out right (what are you thinking)
I feel like I'm drowning (What are you feeling)
I'm feeling weak now (why won't you talk to me)
But I can't show my weakness (you never talk to me
I sometimes wonder (what are you thinking)
Where do we go from here (what are you feeling)

It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking

Why won't you talk to me (I feel like I'm drowning)
You never talk to me (you know I can't breathe now)
What are you thinking (we're going nowhere)
What are you feeling (we're going nowhere)
Why won't you talk to me
You never talk to me
What are you thinking
Where do we go from here

It doesn't have to be like this
All we need to do is make sure we keep talking

Продължавай да говориш

Милиони години човека е живял като животните.

Тогава нещо се е случило, което е отприщило силата на нашето въображение.

Ние сме се научили да говорим.

Една тишина ме обгръща,

сякаш не мога да мисля трезво.

Ще седя в ъгъла,

където никой няма да ме закача.

Мисля, че трябва да говоря сега (Защо не си говориш с мен?).

Не мога да говоря сега (Никога не говориш с мен).

Моите думи не излизат правилно (Какво си мислиш?).

Чувствам се, все едно се давя (Какво чувстваш?).

Чувствам се слаб (Защо не си говориш с мен?).

Не мога да ти покажа моята слабост (Никога не говориш с мен).

Понякога се чудя (Какво си мислиш?),

къде отиваме оттук? (Какво чувстваш?)

Няма нужда да е така,

единственото, което трябва да направим, е да продължим да си говорим.

Защо не си говориш с мен? (Чувствам се, все едно се давя)

Никога не си говориш с мен. (Знаеш, сега не мога да дишам)

Какво си мислиш? (Отиваме наникъде)

Какво чувстваш? (Отиваме наникъде)

Защо не си говориш с мен?

Никога не си говориш с мен.

Какво си мислиш?

Къде отиваме оттук?

Няма нужда да е така,

единственото, което трябва да направим, е да продължим да си говорим.

Lost For Words

I was spending my time in the duldrums
I was caught in a couldron of hate
I felt persecuted and paralysed
I thought that everything else would just wait

While you are wasting your time on your enemies
Engulfed in a fever of spite
Beyond your tunnel vision reality fades
Like shadows into the night

To martyr yourself to caution
Is not going to help at all
Because there'll be no safety in numbers
When the right one walks out of the door

Can you see your days blighted by darkness?
Is it true you beat your fists on the floor?
Stuck in a world of isolation
While the ivy grows over the door

So I open my door to my enemies
And I ask could we wipe the slate clean
but they tell me to please go fuck myself
You know you just can't win

Загуба на думи

Аз прекарвах времето си в безделие.

Аз бях хванат в гърнето на ненавистта.

Чувствах се гонен и парализиран.

Мислех, че всичко друго може просто да почака.

Докато си губеше времето с враговете си,

облян в треска от неприязън,

отвъд ограниченото ти виждане реалността си отиваше,

като сянка през нощта.

Да се мъчиш докато станеш мнителен

няма да ти помогне въобще.

Защото няма да има безопасност в мнозинството,

когато Десният си излезе през вратата. *(Десният намеква за тръгналият си от групата Роджър Лотърс)

Можеш ли да видиш твоите дни обезцветени от тъмнината?

Вярно ли е, че биеш с юмруци по пода?

Заклещен в свят на изолацията,

докато бръшляна се изкатери на вратата.

Затова си отварям вратата за моите врагове

и ги питам дали можем да изчистим сметките,

но те ми казват: „Наеби се, ако обичаш...

знаеш, че не можеш да победиш.”

High Hopes

Beyond the horizon of the place we lived when we were young
In a world of magnets and miracles
Our thoughts strayed constantly and without boundary
The ringing of the division bell had begun

Along the Long Road and on down the Causeway
Do they still meet there by the Cut

There was a ragged band that followed in our footsteps
Running before time took our dreams away
Leaving the myriad small creatures trying to tie us to the ground
To a life consumed by slow decay

The grass was greener
The light was brighter
With friends surrounded
The night of wonder

Looking beyond the embers of bridges glowing behind us
To a glimpse of how green it was on the other side
Steps taken forwards but sleepwalking back again
Dragged by the force of some inner tide

At a higher altitude with flag unfurled
We reached the dizzy heights of that dreamed of world

Encumbered forever by desire and ambition
There's a hunger still unsatisfied
Our weary eyes still stray to the horizon
Though down this road we've been so many times

The grass was greener
The light was brighter
The taste was sweeter
The nights of wonder
With friends surrounded
The dawn mist glowing
The water flowing
The endless river

Forever and ever

Големи надежди

Отвъд хоризонта на мястото, където живяхме като млади,

в свят на магнити и чудеса,

нашите мисли се отклоняваха постоянно и без ограничения,

звъненето на камбаната за раздяла бе почнало.

По път „Копнеж” и надолу по бул. „Причини”,

ще успеят ли да се срещнат до Пресяването?

Имаше една раздърпана група, която следваше стъпките ни,

бягайки, преди времето да ни вземе мечтите,

оставяйки стотиците хиляди малки животни, които се опитваха да ни вържат за земята,

към живот употребен от бавно гниене.

Тревата беше по-зелена.

Светлината бе по-светла.

Заобиколени от приятели,

нощите на чудесата...

Гледайки отвъд тлеещите мостове, светещи зад нас,

виждайки колко по-зелено бе от другата страна.

Ходейки напред, но връщайки се насън,

влачени от някакъв вътрешен прилив.

На високо с разгърнат флаг,

ние стигнахме до объркващите височини на онзи мечтан свят.

Възпрени завинаги от желание и амбиция.

Има още незаситен глад.

Нашите объркани очи продължават да се разсейват в хоризонта,

въпреки че сме били на този път толкова много пъти.

Тревата беше по-зелена.

Светлината беше по-светла.

Вкусът беше по-сладък.

Нощите на чудесата,

заобиколени от приятели.

Утринната мъгла свети,

водата тече,

по вечната река...

... завинаги.