Glitter In The Air

Have you ever fed a lover with just your hands?
Close your eyes and trust it. Just trust it
Have you ever thrown a fist full of glitter in the air?
Have you ever looked fear in the face
And said I just don’t care

It’s only half past the point of no return
The tip of the iceberg
The sun before the burn
The thunder before lightning
And the breath before the phrase
Have you ever felt thIs way?

Have you ever hated yourSelf for staring at the phone?
You’re whole life waiting on the ring to prove you’re noT alone
Have you Ever been touched so gently you had to cry?
Have you ever inviteD a stranger to come inside?

It’s only half past the point of oblivion
The hourglass on the table
The walk before the run
The breathe before the kiss
And the fear before the flames
Have you ever felt this way?

La La La La La La La La

There you are, sitting in the garden
Clutching my coffee,
Calling me sugar
You called me sugar

Have you ever wished for an endless night?
Lassoed the moon and the stars and pulled that rope tight
Have you ever held your breathe and asked yourself will it ever get better than tonight?
Tonight

Блясък във въздуха

Хранил ли си някога любимия си със собствените си ръце?

Затвори очи и повярвай. Просто повярвай.

Хвърлял ли си някога юмрук с блясък във въздуха?

Поглеждал ли си някога страха в лицето,

казвайки просто не ме интересува.

Само на половината сме от точката, от където няма връщане.

Върха на айсберга,

слънцето преди изгарянето,

гръмотевицата преди светкавица

и дъха преди фразата,

чувствал ли си се някога по този начин?

Някога мразил ли си се, за това, че си се втренчил в телефона?

Целият ти живот, чакащ звъна да потвърди, че не си сам.

Бил ли си някога докосван толкова нежно, че ти се иска да заплачеш?

Канил ли си някога непознат да влезе вътре?

Само на половината сме от точката на забрава.

Пясъчният часовник на масата,

ходенето преди бягане,

дъха преди целувката

и страха преди пламъците

чувствал, ли си се някога по този начин?

Ла, ла, ла, ла, ла...

Ето те, стоиш в градината,

държиш кафето ми,

наричаш ме Захарче.

Ти ме наричаше Захарче.

Мечтал ли си някога за безкрайна нощ?

Да уловиш с ласо луната и звездите и да издърпаш здраво въжето.

Задържал ли си някога дъха си, питайки се ще стане ли някога по-хубаво от тази вечер?

Тази вечер...