Няма да ходя в киното
защото няма кой да дойде с мен.
Хората се целуват, посяват семена,
сладко е и на гладкото платно.
Не смея да изляза на улицата,
моето положение е ужасно,
ни напред, ни назад, нито ляво, нито на дясно,
никой няма да ме познае...
Кой би могъл да предположи,
че тя ще ме напусне...
Проклет съм,
отчаян,
напълно сам,
сам...
Вратата е добре заключена.
Скрит, между четири стени
седя и чакам да се обади
телефонът, с чакана мелодия.
Аз нося само самота и скръб,
знае ли тя, какво чувствам сега.
Не смея да включа радиото,
Музиката ми напомня за това.
Кой би могъл да предположи,
че тя ще ме напусне...
Проклет съм,
отчаян,
напълно сам,
Сам...
Кой би могъл да предположи,
че тя ще ме напусне...
Проклет съм,
отчаян,
напълно сам.
Сам...
https://www.youtube.com/watch?v=1R3-OopnAuU
© Владимир Гюров Todos los derechos reservados