Percy Bysshe Shelley - A Lament
O World! O Life! O Time!
On whose last steps I climb,
Trembling at that where I had stood before;
When will return the glory of your prime?
No more -Oh, never more!
Out of the day and night
A joy has taken flight:
Fresh spring, and summer, and winter hoar
Move my faint heart with grief, but with delight
No more -Oh, never more!
-----
Пърси Биш Шели - Вопъл
О, свят! О, живот! О, време!
Последното, за мен, стъпало ще се снеме,
треперещ пред туй, що се изправям пак;
Славата ти ще ли се съвземе?
Никога – О, нивга пак!
Отвъд деня и нощта
отлетя и радостта:
пролет свежа, лято, зима побеляла пак -
В слабото ми сърце - насладата, но и скръбта.
Никога – О, нивга пак!
© Денис Метев Todos los derechos reservados
На ниво смисъл. Втори и трети ред от първа строфа си ги написал така, че нищо не се разбира. За средната част на втора строфа, позволявам си да дам дословен превод: "Свежа пролет, лято, снежна зима // вълнуват сърцето ми със скръб, но вече не и с наслада". А в твоя превод звучи все едно няма нито скръб, нито наслада.
Радвам се, че превеждаш, но се опитвай да оставаш колкото се може по-близко до смисъла на оригинала. Успех!