Пабло Неруда - Робиня моя

Esclava mía, témeme. Ámame. Esclava mía!
Soy contigo el ocaso más vasto de mi cielo,
y en él despunta mi alma como una estrella fría.
Cuando de ti se alejan vuelven a mí mis pasos.
Mi propio latigazo cae sobre mi vida.
Eres lo que está dentro de mí y está lejano.
Huyendo como un coro de nieblas perseguidas.
Junto a mí, pero dónde? Lejos, lo que está lejos.
Y lo que estando lejos bajo mis pies camina.
El eco de la voz más allá del silencio.
Y lo que en mi alma crece como el musgo en las ruinas.

Робиня моя

Робиня моя, страхувай се. Обичай ме. Робиня моя.

С теб съм най-обширният залез на небето ми,

и в него потиска се душата ми, като една студена звезда.

Когато от теб се отдалечат, връщат се при мен стъпките ми.

Собствения ми камшик ме удря и пада върху живота ми.

Ти си това, което е вътре в мен и което е далечно.

Бягащо като хор от преследващи мъгли.

Заедно с мен, но къде? Далече, там където е далече.

И това, което е далечно от мен, под краката ми върви.

Ехото на гласа отвъд нещата, отвъд мълчанието.

И това, което в душата ми расте, като мъха в руините.