Михаил Анищенко-Шелехметский

Превод: Мария Шандуркова
 

САМО НАЙ-ДОБРОТО
 

Не се вглеждай, не вслушвай се в жеравен глас,

не тъгувай пред къщи на прага...

От живота си повече любя те аз,

от Родина, небе и от Бога!
 

Покрай мокра ограда, до слама, до плет

аз обичам те тихо и нежно -

не за туй, че си ти както дъжд, както сняг,

на земята дошла неизбежно.
 

Не за туй, че до въглен със мен изгоря

и едва те дочувах как дишаш,

но, че цялото време със мен си била,

както смърт – не ми пречеше в нищо!
 

Превод: 11.11.2016 г.
 

ТОЛЬКО ЛУЧШЕЕ

Не смотри, не смотри ты вослед журавлю,

Не грусти у ночного порога...

Всё равно я тебя больше жизни люблю,

Больше Родины, неба и Бога!

Возле мокрых заборов, соломы и слег

Я люблю тебя тихо и нежно –

Не за то, не за то, что, как дождик и снег,

Ты была на земле неизбежна.

Не за то, что сгорала со мною дотла

И неслышно в сторонке дышала,

А за то, что всё время со мною была,

И как смерть – мне ни в чём не мешала!