there was a time when we sailed on together
once had a dream that we shared on the way
there was a place where we used to seek shelter
I never knew the pain of the price I would pay

You led me on with a clook and a dagger
and I didn't know you had made other plans 
and had me believe we were meant for forever
I really thought my heart would be safe in your hands

Lorelei
My ship has passed you by
and thought you promised me to show the way
you led me astray
you were my Lorelei
what kind of fool was I
cause I believed in every word you said
and now I wonder why
Lorelei

There was a time when we held one another
Baring out souls in the light of the flame
Those were the days now I've lost my illusions
Sometimes I wake in the night and I call out your name


Lorelei
My ship has passed you by
and thought you promised me to show the way
you led me astray
you were my Lorelei
what kind of fool was I
Cause I believed in every word you said
and now I wonder why
Lorelei

now there's a light that shines on the river
Blinding my eyes from so far away
Shot through the heart but now I know better
As hard as it is to resist the song that you play

Lorelei
My ship has passed you by
and thought you promised me to show the way
you led me astray
you were my Lorelei
what kind of fool was I
Cause I believed in every word you said
and now I wonder why
Lorelei

Имаше време, когато плавахме заедно

и имахме някога по пътя обща мечта...

Имахме място, където да търсим подслон...

Не знаех за болката от цената, която щях да платя...

Ти ме поведе с плащ и кинжал,

не знаех, че вече си имала други намерения...

Накара ме да вярвам, че ще бъдем заедно!

Мислих си, че сърцето ми ще е в безопасност в ръцете ти...

Лорелай,

моят кораб премина покрай теб...

И макар, че обеща да ми покажеш пътя, ти ме заблуди...

Ти беше моята Лорелай...

Какъв глупак съм бил, когато вярвах на всяка твоя дума!

И сега се чудя защо...

Лорелай!

Имаше време, когато се подкрепяхме взаимно,

оголвахме душите си в светлината на пламъка...

Такива бяха дните, но сега изгубих илюзиите си...

Понякога нощем се будя и зова твоето име...

Лорелай,

моят кораб премина покрай теб...

И макар, че обеща да ми покажеш пътя, ти ме заблуди...

Ти беше моята Лорелай...

Какъв глупак съм бил, когато вярвах на всяка твоя дума!

И сега се чудя защо...

Лорелай!

Има сега една светлина, която блести в реката,

заслепява очите ми от толкова далеч...

С изтрел в сърцето, но зная по-добре,

колкото и да е трудно, как да устоя на твоята песен...

Лорелай,

моят кораб премина покрай теб...

И макар, че обеща да ми покажеш пътя, ти ме заблуди...

Ти беше моята Лорелай...

Какъв глупак съм бил, когато вярвах на всяка твоя дума!

И сега се чудя защо...

Лорелай!