Silverstein - My Heroine
The drugs begin to peak
A smile of joy arrives in me
But sedation changes to panic and nausea
And breath starts to shorten
And heartbeats pound softer
You won't try to save me
You just want to hurt me
And leave me desperate
You taught my heart
A sense I never knew I had
I can't forget
The times that I was lost and depressed from the awful truth
How do you do it?
You're my heroine
You won't leave me alone
Chisel my heart out of stone
I give in everytime
You taught my heart
A sense I never knew I had
I can't forget
The times that I was lost and depressed from the awful truth
How do you do it?
You're my heroine
I bet you laugh
At the thought of me thinking for myself
I bet you believe
That I'm better off with you then someone else
Your face arrives again
A hope I had becomes surreal
But under your covers
More torture then pleasure
And just past your lips
There's more anger then laughter
Not now or forever will I ever change you
I know that to go on I'll break you, my habit
You taught my heart
A sense I never knew I had
I can't forget
The times that I was lost and depressed from the awful truth
How do you do it?
You're my heroine
I will save myself!
Silverstein -Моят Хероин
Наркотиците вземат връх,
появява се усмивка от радост,
а спокойствието се променя в паника и отвращение,
дишането ми се забавя
и ударите на сърцето са по-спокойни.
Ти няма да се опиташ да ме спасиш!
Ти просто искаш да ме нараниш
и да ме оставиш отчаян !
Ти научи сърцето ми на чувство,
което никога не съм знаел че притежавам.
Не мога да забравя времената,
когато бях загубен и депресиран от ужасната истина.
Как го правиш?
Ти си моят хероин!
Ти няма да ме оставиш сам,
извайваш сърцето ми от камък,
предавам се всеки път...
Ти научи сърцето ми на чувство,
което никога не съм знаел че притежавам.
Не мога да забравя времената,
когато бях загубен и депресиран от ужасната истина.
Как го правиш?
Ти си моят хероин!
Обзалагам се че се смееш
на мисълта, че аз мисля за себе си,
обзалагам се, че вярваш,
че съм съм по-добре с теб отколкото с някой друг.
Твоето лице се появява отново.
Надеждата, която имах, става нереална,
но под твоето прикритие
има повече мъка отколкото наслада
и по устните ти
има повече гняв от колкото смях.
Не сега а изобщо,
дали ще те променя?
Знам, че ако продължа това ще бъде твоят край!
Ти научи сърцето ми на чувство,
което никога не съм знаел че притежавам.
Не мога да забравя времената,
когато бях загубен и депресиран от ужасната истина.
Как го правиш?
Ти си моят хероин!
Ще се спася!
© Стелла Todos los derechos reservados