На Деси

Здравей, стари приятелю Мрак,
дойдох да поговоря с тебе пак,
заради видение, промъкващо се тихо,
чиито семена в съня ми се пропиха.
И картината, която в мозъка ми бе посята,
все още остава
заключена в звука на тишината...

Вървях самичък във кошмарен сън
по тесни улици от калдъръм.
Под светлината на улична лампа
заради студа си вдигнах аз яката.
Когато очите ми бяха пронизани от неоновата светлина,
която прониза нощта
и докосна звука на тишината.

И в изгарящата светлина видях
десет хиляди човека, а и други с тях.
Хора, говорещи без да мърдат устни,
хора, чуващи без да слушат.
Хора, пишещи песни, които само събират прах.
И всеки свит от страх
да не наруши звука на тишината.

“Глупци - казах аз - вие не знаете
тишината като рак разраства се.
Чуйте думите, които във вас ще посея,
поемете ръцете, които ще протегна!”
Но думите ми падаха като безмълвни капки

и кънтяха
в кладенците на тишината.

И хората се кланяха и молеха
на свойте нови богове неонови...
И знакът светеше с предупреждение
на думите по свойто протежение.
И знакът казваше, че думите на пророците
са написани на стените на метрото
и домовете на хората...
И шепнеха в звука на тишината.




Simon and Garfunkle – Sound of Silence

Hello darkness, my old friend,
I`ve come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
`Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence.

"Fools" said I, "You do not know
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you,
Take my arms that I might reach you."
But my words like silent raindrops fell,
And echoed
In the wells of silence.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning,
In the words that it was forming.
And the sign said, the words of the prophets
are written on the subway walls
And tenement halls.
And whisper`d in the sounds of silence.