Meridian Daylight adorn her withering lifeforce with a long lost river that mend all her woe in its flow May I redeem my funereal self in thy mirror of soul sanctorum to frame every night a delight Thou stalk the ground, the sea and the winds around to haunt me down profound when the night surrounds Thou stalk the Stygian stream and the riverine to haunt my hallowed fields and astrayal dreams I'm at sixes and sevens in the shade of thy heavens No moon, nor sun Meridian prevail in my oblivion Come with me to seek the sun inside Meridian This time around we dance We're chosen ones Thou stalk as the unseen in visions undreamed to revel in the deep of life's malignity Thou stalk my manic mind yon it's horizon to draw that waning sun upon Meridian Thou art eternal darkness Thou art eternal heresy Thou art day and night Thou art the flame inside I'll make my misery thy saturnine Сирения Меридиан Дневната светлина украсява нейната повяхнала живителна сила, с дълга унесена река, която поправя всичките й неволи при течението си. Нека спася погребаната си същност в твоето огледало, убежище на душите. Да оформям всяка нощ в наслада. Ти дебнеш през земята, морето и ветровете наоколо. Да ме преследваш дълбоко долу, когато нощта обгражда. Ти дебнеш потокът на Stygian и реката, за да витаеш из моите святи полета и астрални мечти. Аз съм на шестото и седмото в сянката на твоите небеса. Без луна, без слънце. Зенит. Преобладаваш в моята забрава. Ела с мен да дирим слънцето вътре, в зенита. Този път ще танцуваме наоколо. Ние сме избраните. Ти дебнеш невиждащо във визиите, несънувано. Да пируваш в бездната на злобата на живота. Ти дебнеш моят маниакален ум, ей там, на хоризонта, за да издърпаш това бледо слънце на зенита. Ти създаваш вечна ерес. Ти създаваш ден и нощ. Ти създаваш пламъка отвътре. Ще те направя подвластна на Сатурн с моето нещастие.