Replica

I'm home again, I won the war, and now I am behind
your door. I tried so hard to obey the law, and see the
meaning of this all. Remember me? Before the war.
I'm the man who lived next door. Long ago...

As you can see, when you look at me, I'm pieces of
what I used to be. It's easier when you don't see me
standing on my own two feet. I'm taller when I sit
here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind them bullets
cannot see, yeah...

Nothing's what it seems to be,
I'm a replica, I'm a replica
Empty shell inside of me
I'm not myself, I'm a replica of me...

The light is green, my slate is clean, new life to fill
the hole in me. I had no name, last December, Christmas
Eve I can't remember. I was in a constant pain, I saw
your shadow in the rain. I painted all your pictures red,
I wish I had stayed home instead.yeah!!

Nothing's what it seems to be,
I'm a replica, I'm a replica
Empty shell inside of me
I'm not myself, I'm a replica of me...

Are you gonna leave me now, when it is all over
Are you gonna leave me, is my world now over...

Raising from the place I've been, and trying to keep
my home base clean. Now I'm here and won't go back believe.

I fall asleep and dream a dream, I'm floating in the
silent stream. No-one placing blame on me
But nothing's what it seems to be, yeah!!

Nothing's what it seems to be,
I'm a replica, I'm a replica
Empty shell inside of me
I'm not myself, I'm a replica

Nothing's what it seems to be,
I'm a replica.
Empty shell inside of me
I'm a replica. (repeat)

Nothing's what it seems to be,
I'm a replica
Empty shell inside of me
I'm a replica of me.....

---------------------------------

Реплика

Отново съм у дома, спечелих войната и сега стоя пред твоята врата. Опитах се да се подчиня на закона и да видя смисъла във всичко това. Помниш ли ме? Отпреди войната. Аз съм човека, който живееше отсреща. Много отдавна...

Когато ме погледнеш, можеш лесно да видиш, че са останали парчета от предишната ми същност. По–лесно е, когато не ме виждаш да стоя на двата си крака. По–висок съм, когато стоя тук, неподвижен, а ти ме питаш дали всичките ми мечти са изпълнени... Те превърнаха сърцето ми в стомана, каквато куршумите не могат да видят...

Нищо не е такова, каквото беше. Аз съм копие на себе си, обвито в празна черупка. Аз съм бледо копие на това, което бях.

Светлината е зелена, досието ми е чисто, започвам нов живот, който да запълни дупката в мен. Нямах име, миналия Декември, не мога да си спомня навечерието на Коледа. Бях в непрестанна болка, видях сянката ти в дъжда. Оцветих всичките ти картини в червено, ще ми се да си бях останал у дома, вместо това.

Нищо не е такова, каквото беше, аз съм бледо копие на себе си, аз съм копие на това, което бях.

Нима ще ме изоставиш сега, след като всичко свърши? Нима ще ме изоставиш сега, свършил ли е вече моят свят...

Заспивам и сънувам сън – плавам кротко по реката... Никой не ме вини, НО НИЩО НЕ Е КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА !

Нищо вече не е каквото беше. Аз съм просто бледо копие на себе си, копие на това, което бях.

Аз съм бледо копие.