“My father’s land, my mother’s tongue
Misleading me so shamelessly
For many years I misbelieved
The hatred is the path for me..”

Father I have killed many angels,
I think
I will now walk to the sea.
I hope I will someday forgive me
Please moor
my empty boat on a pier

I can blame for the blue blood that runs in my veins.
But I seem to forget that we are all the same.

In your own blaze of hate you've spawned the fear in many lives
You've taken action thinking it was all said on the signs.
You cannot heal the feeling burning deep inside this mind
You now collapse, cave-in revealing scabby marks of life

Mother I've seen too much, I hate to live my life.
Forgot every word you told me, stubborn little child, (angel of your life)
I have to find my Eden now, the gates I left behind.
But the pain will remain.
No power to gain.

Now I have time to dwell on, self awareness, dreadful crime.
I saw the colors too bright, not knowing that I was blind.
I slayed a man who took a chance and drank the forbidden wine.
The map I draw reveals that I have been complete, machine, in team.

Father I've seen too much, I hate to live my life.
Forgot every word you told me. Stubborn little child, (angel of your life)
I have to find my Eden now, the gates I left behind.
The pain will remain.
No power to gain. No!

Mother where's your son.
When has this begun?
Who has been the fool?

No one was born to be a servant or a slave.
Who can tell me the color of the rain?
In the world that we live in, the things said and done
They can well overrun
The power of one!

(solo guitar)

No one was born to be a servant or a slave.
Can you tell me the color of the rain?
In the world that we live in, the things said and done
They can well overrun
The power of one.

To live and let die
To give hope and take life
Is that what you're here for?

To think that you are right
To make sure it won't fly
Is the making of a hate crime

In the lands of the brave,
In the homes of the land slaves,
We are all the same

I need to believe.
There's more than the eye can see
All colors of rainbow.

No one was born to be a slave
Seek the past and place the blame
Tell me the color of the rain
No one was born to be a master

In the land we live, we die
praise the oneness, praise the lie
To bind a web around the faker
We will need a true
Rainmaker

No one was born to be a slave
Seek the past and place the blame
Tell me the color of the rain
No one was born to be a master

"Children of Abel, Children of Cain
Can live in harmony, without shame
The keys that I grant thee, The Sacred Land
Are dry desert sand on the palm of your hand
Without the water, the wisdom of past
Will run through your fingers, forgotten so fast
Thus now when I leave you, I'm truly blind
This blindness, this blessing, the hope of mankind..."

СИЛАТА НА ЕДИН

„Бащината ми земя, майчиният ми език

подведoхa ме тъй безсрамно.

Дълги години аз се заблуждавах.

Омразата е пътят, по който ще вървя...”

Татко, убивал съм много ангели.

Мисля, че сега ще отида до морето.

Вярвам, че някой ден ще си простя.

Моля, закотви празната ми лодка на кея.

Мога да се обвянявам за синятa кръв, течаща във вените ми,

ала изглежда забравям, че всички сме си същите...

В собствен огън от омраза си породил страха в много животи,

действал си, вярвайки, че всичко е предречено от знаците.

Не можеш да потушиш чувството, горящо в този ум.

Сега рухваш, преоткривайки долни признаци на живот.

Майко, виждал съм твърде много, мразя живота си.

Забравил всяка дума, която си ми казвала упорито малко дете, (ангелът на живота ти).

Трябва да преоткрия моя Рай, портите, които оставих зад себе си,

ала болката ще остане.

Няма сила, която да придобия.

Сега имам време да мисля постоянно, самосъзнавайки ужасно престъпление.

Видях цветовете твърде ярки, без да зная, че съм сляп.

Поробих мъж, оставил се на късмета и пил от забраненото вино.

Картата, която нарисувах, разкри, че съм завършен, машина, събран.

Татко, виждал съм твърде много, мразя живота си.

Забравил всяка дума, която си ми казвал, упорито малко дете (ангелът на живота ти).

Трябва да преоткрия моя Рай, портите, които оставих зад себе си,

ала болката ще остане.

Няма сила, която да придобия. Не!

Майко, къде е синът ти?

Кога започна това?

Кой е бил глупакът?

Никой не е роден да бъде слуга или роб.

Кой може да ми каже цвета на дъжда?

В света, в който живеем, казаното и направеното,

Те премазват силата на един...

Силата на един!

Никой не е роден да бъде слуга или роб.

Кой може да ми каже цвета на дъжда?

В света, в който живеем, казаното и направеното,

Те премазват силата на един...

Да живееш и убиеш.

Да дадеш надежда и отнемеш живот.

Затова ли си тук?

Да мислиш, че си прав.

Да попречиш на полета.

Извършваш омразно престъпление.

В земите на смелите,

в домовете на робите,

ние сме си същите.

Имам нужда от вяра,

че има повече, отколкото виждат очите.

Всички цветове на дъгата.

Никой не е роден да бъде роб.

Да презре миналото и посее вината.

Кажи ми цветът на дъжда.

Никой не е роден да бъде господар.

Умираме в земята, в която се раждаме

Възхваляваме единството, възхваляваме лъжата.

Да оплетем в паяжина измамника,

ще се нуждаем от истина.

Призовавйки дъжд.

Никой не е роден да бъде роб.

Да презре миналото и посее вината.

Кажи ми цветът на дъжда.

Никой не е роден да бъде господар.

„Деца на Авел, деца на Каин,

можем да живеем в хармония, без срам!

Ключовете, които оставям вам, Свещената земя,

са сухи пустинни пясъци и семето в ръцете ви.

Без водата, мъдростта на миналото,

ще изтекат между пръстите ви, забравени тъй бързо...

Така ви оставям, заслепен,

тази слепота, тази благословия, надеждата на човешкия вид...”