İstanbul'da Sonbahar

Mevsim rüzgarları ne zaman eserse
O zaman hatırlarım
Çocukluk rüyalarım, şeytan uçurtmalarım

Öper beni annem yanaklarımdan
Güzel bir rüyada
Sanki sevdiklerim hayattalarken hala

Akşama doğru azalırsa yağmur
Kız kulesi ve adalar
Ah burda olsan
Çok güzel hala ıstanbul'da sonbahar

Her zaman kolay değil sevmeden sevişmek
Tanımak bir vücudu
Yavaşça öğrenmek, alışmak ve kaybetmek
ıstanbul bugün yorgun, üzgün ve yaşlanmış
Biraz kilo almış
Ağlamış yine, rimelleri akıyor

Есен в Истанбул

Когато есенните ветрове задухат,
си припомням за онова време,
детските мечти, хартиените  хвърчила.

Майка ми ме целуваше по бузите
като в красив сън.
Сякаш тази, която обичах е още жива.

Привечер тихо сипе се дъждът
над Къз Кулези и островите.
Аххх, да беше тук сега...
Все още е красива есента в Истанбул.

Не винаги е лесно да правиш любов без да си влюбен,
да опознаеш тялото,
да се научиш нежно да го използваш и след това да го загубиш.
Истанбул днес – уморен, тъжен и остарял.
Придобил сякаш от теглото.
Тя отново плаче, гримът и се стича по лицето...


*Моля някой, който знае турски да каже, ако има неточности, за да ги редактирам. Превеждам ги в повечето случаи от английски и с помощ на турски речници. Песента е много красива заслужава си слушането, а когато някоя песен ми хареса толкова много искам да знам за какво се пее.