Тициано Феро - А бях толкова щастлив
(Autori: Tiziano Ferro)
(Автори: Тициано Феро)
Ed ero contentissimo
Ora che sarai un po’sola tra il lavoro e le lenzuola Presto dimmi tu come farai? Ora che tutto va a caso ora non sono piщ un peso Dimmi quali scuse inventerai? Inventerai che non hai tempo Inventerai che tutto и spento Inventerai che ora ti ami un po’ di piu Inventerai che ora sei forte e chiuderai tutte le porte ridendo Troverai una scusa una in piu Ed ero contentissimo in ritardo sotto casa ed io che ti aspettavo Stringimi la mano e poi partiamo… in fondo eri contentissima quando guardando Amsterdam non ti importava Della pioggia che cadeva… Solo una candela era bellissima E il ricordo del ricordo che ci suggeriva Che comunque tardi o prima ti dirт che ero contentissimo Ma non te l’ho mai detto che chiedevo dio ancora Ancora Qualche cosa ti consola Con gli amici il tempo vola Ma qualcosa che non torna c’и C’и che ho freddo e non mi coopro c’и che tanto prima o dopo Convincend ti ci crederai Ci crederai che fa piщ caldo Da quando non mi hai ormai piщ accanto E forse и meglio perchй sorridi un po’ Di po’ di piщ un po’ du piщ… Ed ero contentissimo in ritardo sotto casa ed io che ti aspettavo Stringimi la mano e poi partiamo… in fondo eri contentissima quando guardando Amsterdam non ti importava Della pioggia che cadeva… Solo una candela era bellissima E il ricordo del ricordo che ci suggeriva Che comunque tardi o prima ti dirт che ero contentissimo Ma non te l’ho mai detto che chiedevo dio ancora Ancora E il mio ricordo Ti verrа a trovare quando starai troppo male Quando invece starai bene resterт a guardare Perchй ciт che ho sempre chiesto al cielo и che questa vita ti donasse gioia e amore vero e in fondo Ed ero contentissimo in ritardo sotto casa ed io che ti aspettavo Stringimi la mano e poi partiamo… in fondo eri contentissima quando guardando Amsterdam non ti importava Della pioggia che cadeva… Solo una candela era bellissima E il ricordo del ricordo che ci suggeriva Che comunque tardi o prima ti dirт che ero contentissimo Ma non te l’ho mai detto che chiedevo dio ancora Ancora
А бях толкова щастлив
Сега ще бъдеш по-самотна, между работата и завивките. Кажи ми какво ще направиш сега. Сега всичко води до един случай, сега вече не струвам нищо. Кажи ми какви извинения ще измислиш сега? Ти си измисляш, че нямаш време. Измисляш си, че всичко е изчезнало, измисляш си, че сега те обичам повече, измисляш си, че сега си силна и ще затвориш всички врати, смеейки се, ще измислиш още извинения, още едно в повече. А бях толкова щастлив вечер, чакайки те в дома ти, ти държеше ръката ми силно и тръгвахме... а дълбоко в теб ти беше много щастлива, гледайки Амстердам и няма значение, че дъждът вали... И само една свещ беше толкова красива и спомените в паметта, които ни подсказваха, че може би късно, или по-рано ще ти кажа, че аз бях толкова щастлив, но никога не казах, че отвътре крещях... Боже, все още, все още, все още. Някои неща все още те утешават, времето лети бързо с приятелите, но нещото, което не се връща, е, че има студ, а ти не се покриваш. Има много - преди, или после, убеждаващо те, че може да повярваш в "нас" . Ти ще повярваш, че ще има повече топлина за нас и когато ти нямаш, аз ще ти я осигуря, и вероятно е по-добре, защото се усмихваш малко повече, малко повече... А бях толкова щастлив вечер, чакайки те в дома ти, ти държеше ръката ми силно и тръгвахме... А дълбоко в теб, ти беше много щастлива, гледайки Амстердам и няма значение, че дъждът вали... И само една свещ беше толкова красива и спомените в паметта, които ни подсказваха, че може би късно, или по-рано ще ти кажа, че аз бях толкова щастлив, но никога не казах, че отвътре крещях... Боже, все още, все още, все още. И моите спомени ще дойдат при теб, за да те намерят, когато ще бъдеш твърде зле. Когато дори да си добре, аз ще ти напомня да гледаш, защото това, което винаги съм молил от небето, е този живот да ти дари радост и истинска любов, а накрая... А бях толкова щастлив вечер, чакайки те в дома ти, ти държеше ръката ми силно и тръгвахме... А дълбоко в теб, ти беше много щастлива, гледайки Амстердам и няма значение, че дъждът вали... И само една свещ беше толкова красива и спомените в паметта, които ни подсказваха, че може би късно, или по-рано ще ти кажа, че аз бях толкова щастлив, но никога не казах, че отвътре крещях... Боже, все още, все още, все още. А бях толкова щастлив, но никога не ти казах, че вътрешно крещя. Боже, все още, все още, все още.
© Бойка Павлова Todos los derechos reservados
Уникална!
Мерси!