Lo Zecchino d'Oro 2009

---------------------------------------------------------------------------------------

Тоника и Ивелина Андрееви - Танцът на Росинка (Танцът на Розинка)

Златната монета 2009

--------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Silvia Mezzanotte

Arrangiamento di: Lucian Kos

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Силвия Медзаноте

Аранжимент: Лучан Кос

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Росинка мома легнала и сънувала.

In una vecchia casetta tutta bianca

viveva un tempo la piccola Rosinka.

E nel silenzio segreto della stanza

improvvisava i passi di una danza.

Danza, gira, vola, danza e ride,

nella mente suona la sua melodia.

Danza saltando, vola e danza lieve,

sulle note mute della fantasia.

Rosinka, Rosinka.

Lei non sente la tua voce, ma la tua sincerità.

Rosinka, Rosinka.

Lei ascolta con il dono della sensibilità,

per capire quello che la gente più non sa.

E venne il giorno che da un lungo viaggio

il grande mago tornò dal suo villaggio.

Guardò Rosinka ballare in lontananza,

si domandò il perché di quella danza.

Danza, gira, vola, danza e ride,

tra la folla che la guarda per la via.

Danza saltando, vola e danza lieve.

Lei nasconde un sogno nella fantasia.

Rosinka, Rosinka.

“Io vorrei che il mondo avesse giorni di felicità.”

Rosinka, Rosinka.

Ascoltando il mio silenzio, quanta musica che fa.

Ed il mago disse: "Tutto cambierà,

il tuo sogno, sai, diventerà realtà”.

Росинка мома легнала и сънувала.

Danza, gira, vola, danza e ride,

nella mente suona la sua melodia.

Danza saltando, vola e danza lieve,

tra la gioia della gente in allegria.

Rosinka, Rosinka.

Ci ha insegnato che si può cambiare il mondo che verrà.

Rosinka, Rosinka.

Nel silenzio dove non esiste la diversità

puoi sentire quello che la gente più non sa.

Puoi sentire quello che la gente più non sa.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Росинка мома легнала и сънувала.

В една малка къщичка, цялата бяла,

живее малката Розинка.

В тайната тишина на стаята

импровизира танцови стъпки.

Танцува, върти се, лети, танцува и се смее.

Нейната мелодия в ума ѝ звучи.

Танцува, скача, лети, леко танцува,

по немите ноти на фантазията.

Розинка, Розинка.

Тя не чува гласа ти, а искреността ти.

Розинка, Розинка.

Тя слуша с дарованието на чувствителността,

за да разбере това, което хората не знаят.

И дойде денят, в който след дълго пътуване

Великият магьосник се върна в нейното село.

Видя Розинка да танцува в близката далечина.

Запита се защо ли танцува тя...

Танцува, върти се, лети, танцува и се смее,

измежду тълпата, която на пътя я гледа.

Танцува, скача, лети, леко танцува.

Мечта таи във фантазията си.

Розинка, Розинка.

„Желая щастливи да са дните на света.”

Розинка, Розинка.

Докато слушам своята тишина, колко музика създава тя.

И вълшебникът каза „Всичко ще се промени.

Твоята мечта ще се осъществи”.

Росинка мома легнала и сънувала.

Танцува, върти се, лети, танцува и се смее.

Нейната мелодия в ума ѝ звучи.

Танцува, скача, лети, леко танцува,

всред изпълнената с радост и веселие тълпа.

Розинка, Розинка.

Кой ни е учил, че може да се промени светът...

Розинка, Розинка.

В тишината, където не съществува различността,

успяваш да чуеш това, което хората не знаят.

Успяваш да чуеш това, което хората не знаят.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=d44DmffqMHc