We listen to the tales and romanticize,
how we follow the path of the hero.
Boast about the day when the rivers overrun,
How we'll rise to the height of our halo.

Listen to the tales as we all rationalize,
our way into the arms of the savior.
Feigning all the trials and the tribulations.
None of us have actually been there,
Not like you...

Ignorant fibbers in the congregation.
Gather around spewing sympathy,
Spare me...
None of them can even hold a candle up to you.
Blinded by choice, these hypocrites won't see.

But enough about the collective Judas.
Who could deny you were the one who illuminated?
Your little piece of the divine.

And this little light of mine, a gift you passed on to me
I'm gonna let it shine
to guide you safely on your way.
Your way home...

Oh, what are they gonna do when the lights go down,
Without you to guide them all to Zion?
What are they gonna do when the rivers overrun
Other than tremble incessantly?

High is the way,
but all eyes are upon the ground.
You were the light and the way.
They'll only read about.
I only pray heaven knows,
when to lift you out.

10,000 days in the fire is long enough.
You're going home...

You're the only one who can hold your head up high.
Shake your fist at the gates saying,
"I have come home now...!
Fetch me the spirit, the son and the father.
Tell them their pillar of faith has ascended.
It's time now!
My time now!
Give me my
Give me my wings...!"

You were the light, the way,
that they will only read about.

Set as I am in my ways and my arrogance.
Burden of proof tossed upon the believers.
You were my witness, my eyes, my evidence,
Judith Marie, unconditional one.

Daylight dims leaving cold fluorescence.
Difficult to see you in this light.
Please forgive this bold suggestion.
Should you see your maker's face tonight,
Look him in the eye.
Look him in the eye and tell him:
"I never lived a lie, never took a life,
But surely saved one.

Hallelujah
It's time for you to bring me home."

~~~

10,000 Дни (Криле, част 2)

Слушаме историите и мечтаем
как ще поемем по пътя на героите,
хвалим се с деня, в който реките ще прелеят,
как ще се настигнем с ореолите си.

 

Слушаме историите и рационализираме
пътя си към ръцете на спасителя,
измисляме всички изпитания и пречки;
никой от нас всъщност не е стигал дотам.
Не както ти.

 

Невежо папство от лъжци
се събират, бълвайки съчувствия.
Пощадете ме...
Никой от тях не може дори да се сравни с теб,
заслепени от избора, тези лицемери не могат да прогледнат.

 

Но достатъчно за общия Юда.
Кой би отрекъл, че ти си тази, която
просветли своята частица от божественото?

И тази малка светлина, подарък, който наследих от теб,
ще я оставя да те води безопасно по пътя ти,
твоят път към дома...

 

О, какво биха правили, когато светлините угаснат,
без теб да ги предводиш до Цион?
Какво биха направили, когато реките прелеят,
освен да умрат от страх?

 

Пътят е нависоко, но всички гледат земята.
Ти беше светлината и пътят, за които те ще четат.
Само се моля Раят да знае кога да те вземе.

Десет хиляди дни в огъня са достатъчно;
отиваш си у дома.

 

Ти си единствената, която може с гордо вдигната глава
да вдигне юмруците си към портите и да каже:
"Прибрах се у дома!
Доведете ми Отца и Сина, и Светия дух.
Кажете им, че опората на тяхната вяра се е въздигнала.
Дойде времето ми!
Моето време!
Дайте ми, дайте ми крилете!"

 

Ти беше светлината и пътя, за които те ще четат.

 

Непоколебим съм във вярванията и арогантността си,
натоварен с доказателствата, подхвърлени на неверниците.
Ти беше моят свидетел, моите очи, моето доказателство,
Джудит Мари, безусловната.

 

Дневната светлина изчезва, оставяйки студени флуоресцентни лампи.
Трудно ми е да те видя в тази светлина.
Моля те, прости ми за дръзкото предложение, но
ако видиш лицето на Създателя тази вечер,
погледни Го в очите, погледни Го и Му кажи:
"Никога не съм лъгала, никога не съм отнемала живот, но със сигурност съм спасявала.
Халелуя, време е да ме заведеш у дома."

~~~

Песента е посветена на Джудит, майката на Мейнърд Джеймс Кийнън, живяла около 27 години (10,000 дни), след като е получила инсулт. Била е искрено и безусловно вярваща християнка. Тази песен е насочена и към всички нейни приятели, които както са я успокоявали, че страданията ù са само част от плана на Създателя, така зад гърба ù са обсъждали лошото ù физическо състояние и слабостта ù. Песента е и упрек към самия Мейнърд, за това, че той също се е държал така.

Надявам се да Ви хареса!