Black then white are all I see in my infancy.
red and yellow then came to be, reaching out to me.
lets me see.
As below, so above and beyond, I imagine
drawn beyond the lines of reason.
Push the envelope. Watch it bend.

Over thinking, over analyzing separates the body from the mind.
Withering my intuition, missing opportunities and I must
Feed my will to feel my moment drawing way outside the lines.

Black then white are all I see in my infancy.
red and yellow then came to be, reaching out to me.
lets me see there is so much more
and beckons me to look through to these infinite possibilities.
As below, so above and beyond, I imagine
drawn outside the lines of reason.
Push the envelope. Watch it bend.

Over thinking, over analyzing separates the body from the mind.
Withering my intuition leaving all these opportunities behind.

Feed my will to feel this moment urging me to cross the line.
Reaching out to embrace the random.
Reaching out to embrace whatever may come.

I embrace my desire to
feel the rhythm, to feel connected
enough to step aside and weep like a widow
to feel inspired, to fathom the power,
to witness the beauty, to bathe in the fountain,
to swing on the spiral
of our divinity and still be a human.

With my feet upon the ground I lose myself
between the sounds and open wide to suck it in,
I feel it move across my skin.
I'm reaching up and reaching out,
I'm reaching for the random or what ever will bewilder me.
And following our will and wind we may just go where no one's been.
We'll ride the spiral to the end and may just go where no one's been.

Spiral out. Keep going, going...

Lateralus

Черно, после бяло са всичко, което виждам в началото си,

червено и жълто след това дойдоха на власт, протягайки се към мен,

позволиха ми да видя.

Както долу, така по-горе и отзад си представям,

че рисувам зад границите на възможното.

Натисни развитието. Наблюдавай го забранено.

Над мисленето, над анализирането отделя тялото от ума.

Изсушавам интуицията си, липсващи възможности и трябва да нахраня волята си, за да почувствам момента си, нарисуван извън границите.

Черно, после бяло са всичко, което виждам в началото си,

червено и жълто след това дойдоха на власт, протягайки се към мен,

позволиха ми да видя, че там има много повече и ми кимнаха да погледна отвъд към тези безкрайни възможности.

Както долу, така по-горе и отзад си представям,

че рисувам зад границите на възможното.

Натисни развитието. Наблюдавай го забранено.

Над мисленето, над анализирането отделя тялото от ума.

Изсушавам интуицията си, оставям всички тези възможности зад мен.

Храня волята си, за да почувствам този момент, който ме убеждава да пресека границата.

Протягам се да прегърна случайният.

Протягам се да прегърна каквото мога да получа.

Прегръщам желанията, си да усетя ритъма,

да се почувствам свързан достатъчно,

за да стъпя настрана и да ридая като вдовица,

да се почувствам вдъхновен, да проумея силата,

да стана свидетел на красотата, да се изкъпя във фонтана,

да се люлея на спиралата на нашата божественост и

да остана все пак човек.

Със стъпала на земята губя себе си между звуците и

силно изложен на всумкването навътре,

го чувствам да се движи през кожата ми.

Протягам се нагоре и се протягам навън,

протягам се за случайното, или за това което винаги ще ме обърка.

И следвайки нашата воля и вятъра може би просто ще идем там, където

никой не е бил.

Ще яздим спиралата до края и може просто да идем, където никой не е бил.

Извън спиралата,продължавай да вървиш, да вървиш...