Igra bez granica


Da se bar mogu probuditi
u svijetu ljubavi
bez starih drugova
i ovih nakaza sto su me stalno pratili

Da te bar mogu poljubiti
bez losih sjecanja na hladna proljeca
bez slike stradanja
sto se bas na nas zalijepe

Ref.
Jer moj je zivot igra bez granica
umorna prica, trganje stranica
na kojim nista ne pise

Jer moj je zivot vjecito padanje
kad zbrojim poraze nista ne ostane
samo jos vucem navike
i sve na tome ostane

Da te bar mogu probuditi
kavu ti skuhati, u krevet donijeti
pa te poljubiti
al' toga nema i ne postoji

Da se bar mogu zaljubiti
u malu seljanku na nekom proplanku
gore u svemiru
tako da dolje ne vidim

Игра без граници

Да можех да се пробудя
в света на любовта,
без стари дългове и тези наказания,
които постоянно ме дебнеха...
Да можех  поне да те прегърна,
да не си спомням за есенните студове,
далеч от страдания,
които все ни преследват...

Пр:
Защото моят живот е игра без граници,
досадна история, откъснати страници,
празни неизписани.
Защото живота ми е вечно падане,
ако преброя всичко, нищо не остава -
само стари навици в мен...

Да можех да те събудя,
с утринно кафе, заедно в леглото ни,
и да те целуна,
но е невъзможно.
Да можех да се влюбя в малка селянка,
на някое облаче там, горе във небесата,
и да не виждам нищо долу...

Пр:
Това и ще остане...