The Urantia Book

 PAPER 42

 ENERGY -- MIND AND MATTER

   THE foundation of the universe is material in the sense that energy is the basis of all existence, and pure energy is controlled by the Universal Father. Force, energy, is the one thing which stands as an everlasting monument demonstrating and proving the existence and presence of the Universal Absolute. This vast stream of energy proceeding from the Paradise Presences has never lapsed, never failed; there has never been a break in the infinite upholding.

   The manipulation of universe energy is ever in accordance with the personal will and the all-wise mandates of the Universal Father. This personal control of manifested power and circulating energy is modified by the co-ordinate acts and decisions of the Eternal Son, as well as by the united purposes of the Son and the Father executed by the Conjoint Actor. These divine beings act personally and as individuals; they also function in the persons and powers of an almost unlimited number of subordinates, each variously expressive of the eternal and divine purpose in the universe of universes. But these functional and provisional modifications or transmutations of divine power in no way lessen the truth of the statement that all force-energy is under the ultimate control of a personal God resident at the center of all things.

1. PARADISE FORCES AND ENERGIES

   The foundation of the universe is material, but the essence of life is spirit. The Father of spirits is also the ancestor of universes; the eternal Father of the Original Son is also the eternity-source of the original pattern, the Isle of Paradise.

     Matter -- energy -- for they are but diverse manifestations of the same cosmic reality, as a universe phenomenon is inherent in the Universal Father. "In him all things consist." Matter may appear to manifest inherent energy and to exhibit self-contained powers, but the lines of gravity involved in the energies concerned in all these physical phenomena are derived from, and are dependent on, Paradise. The ultimaton, the first measurable form of energy, has Paradise as its nucleus.  

   There is innate in matter and present in universal space a form of energy not known on Urantia. When this discovery is finally made, then will physicists feel that they have solved, almost at least, the mystery of matter. And so will they have approached one step nearer the Creator; so will they have mastered one more phase of the divine technique; but in no sense will they have found God, neither will they have established the existence of matter or the operation of natural laws apart from the cosmic technique of Paradise and the motivating purpose of the Universal Father.

 Subsequent to even still greater progress and further discoveries, after Urantia has advanced immeasurably in comparison with present knowledge, though you should gain control of the energy revolutions of the electrical units of matter to the extent of modifying their physical manifestations -- even after all such possible progress, forever will scientists be powerless to create one atom of matter or to originate one flash of energy or ever to add to matter that which we call life. 

  The creation of energy and the bestowal of life are the prerogatives of the Universal Father and his associate Creator personalities. The river of energy and life is a continuous outpouring from the Deities, the universal and united stream of Paradise force going forth to all space. This divine energy pervades all creation. The force organizers initiate those changes and institute those modifications of space-force which eventuate in energy; the power directors transmute energy into matter; thus the material worlds are born. The Life Carriers initiate those processes in dead matter which we call life, material life. The Morontia Power Supervisors likewise perform throughout the transition realms between the material and the spiritual worlds. The higher spirit Creators inaugurate similar processes in divine forms of energy, and there ensue the higher spirit forms of intelligent life.  

  Energy proceeds from Paradise, fashioned after the divine order. Energy -- pure energy -- partakes of the nature of the divine organization; it is fashioned after the similitude of the three Gods embraced in one, as they function at the headquarters of the universe of universes. And all force is circuited in Paradise, comes from the Paradise Presences and returns thereto, and is in essence a manifestation of the uncaused Cause -- the Universal Father; and without the Father would not anything exist that does exist.

  Force derived from self-existent Deity is in itself ever existent. Force-energy is imperishable, indestructible; these manifestations of the Infinite may be subject to unlimited transmutation, endless transformation, and eternal metamorphosis; but in no sense or degree, not even to the slightest imaginable extent, could they or ever shall they suffer extinction. But energy, though springing from the Infinite, is not infinitely manifest; there are outer limits to the presently conceived master universe.

  Energy is eternal but not infinite; it ever responds to the all-embracing grasp of Infinity. Forever force and energy go on; having gone out from Paradise, they must return thereto, even if age upon age be required for the completion of the ordained circuit. That which is of Paradise Deity origin can have only a Paradise destination or a Deity destiny. 

  And all this confirms our belief in a circular, somewhat limited, but orderly and far-flung universe of universes. If this were not true, then evidence of energy depletion at some point would sooner or later appear. All laws, organizations, administration, and the testimony of universe explorers -- everything points to the existence of an infinite God but, as yet, a finite universe, a circularity of endless existence, well-nigh limitless but, nevertheless, finite in contrast with infinity.   

2. UNIVERSAL NONSPIRITUAL ENERGY SYSTEMS (PHYSICAL ENERGIES)

   It is indeed difficult to find suitable words in the English language whereby to designate and wherewith to describe the various levels of force and energy -- physical, mindal, or spiritual. These narratives cannot altogether follow your accepted definitions of force, energy, and power. There is such paucity of language that we must use these terms in multiple meanings. In this paper, for example, the word energy is used to denote all phases and forms of phenomenal motion, action, and potential, while force is applied to the pregravity, and power to the postgravity, stages of energy.

    I will, however, endeavor to lessen conceptual confusion by suggesting the advisability of adopting the following classification for cosmic force, emergent energy, and universe power -- physical energy: 

      1. Space potency. This is the unquestioned free space presence of the Unqualified Absolute. The extension of this concept connotes the universe force-space potential inherent in the functional totality of the Unqualified Absolute, while the intension of this concept implies the totality of cosmic reality -- universes -- which emanated eternitywise from the never-beginning, never-ending, never-moving, never-changing Isle of Paradise.

    The phenomena indigenous to the nether side of Paradise probably embrace three zones of absolute force presence and performance: the fulcral zone of the Unqualified Absolute, the zone of the Isle of Paradise itself, and the intervening zone of certain unidentified equalizing and compensating agencies or functions. These triconcentric zones are the centrum of the Paradise cycle of cosmic reality.

    Space potency is a prereality; it is the domain of the Unqualified Absolute and is responsive only to the personal grasp of the Universal Father, notwithstanding that it is seemingly modifiable by the presence of the Primary Master Force Organizers.

    On Uversa, space potency is spoken of as absoluta. 

    2. Primordial force. This represents the first basic change in space potency and may be one of the nether Paradise functions of the Unqualified Absolute. We know that the space presence going out from nether Paradise is modified in some manner from that which is incoming. But regardless of any such possible relationships, the openly recognized transmutation of space potency into primordial force is the primary differentiating function of the tension-presence of the living Paradise force organizers.

  Passive and potential force becomes active and primordial in response to the resistance afforded by the space presence of the Primary Eventuated Master Force Organizers. Force is now emerging from the exclusive domain of the Unqualified Absolute into the realms of multiple response -- response to certain primal motions initiated by the God of Action and thereupon to certain compensating motions emanating from the Universal Absolute. Primordial force is seemingly reactive to transcendental causation in proportion to absoluteness.

  Primordial force is sometimes spoken of as pure energy; on Uversa we refer to it as segregata. 

  3. Emergent energies. The passive presence of the primary force organizers is sufficient to transform space potency into primordial force, and it is upon such an activated space field that these same force organizers begin their initial and active operations. Primordial force is destined to pass through two distinct phases of transmutation in the realms of energy manifestation before appearing as universe power. These two levels of emerging energy are:  

  a. Puissant energy. This is the powerful-directional, mass-movemented, mighty-tensioned, and forcible-reacting energy -- gigantic energy systems set in motion by the activities of the primary force organizers. This primary or puissant energy is not at first definitely responsive to the Paradise-gravity pull though probably yielding an aggregate-mass or space-directional response to the collective group of absolute influences operative from the nether side of Paradise. When energy emerges to the level of initial response to the circular and absolute-gravity grasp of Paradise, the primary force organizers give way to the functioning of their secondary associates.  

 b. Gravity energy. The now-appearing gravity-responding energy carries the potential of universe power and becomes the active ancestor of all universe matter. This secondary or gravity energy is the product of the energy elaboration resulting from the pressure-presence and the tension-trends set up by the Associate Transcendental Master Force Organizers. In response to the work of these force manipulators, space-energy rapidly passes from the puissant to the gravity stage, thus becoming directly responsive to the circular grasp of Paradise (absolute) gravity while disclosing a certain potential for sensitivity to the linear-gravity pull inherent in the soon appearing material mass of the electronic and the postelectronic stages of energy and matter. Upon the appearance of gravity response, the Associate Master Force Organizers may retire from the energy cyclones of space provided the Universe Power Directors are assignable to that field of action.

  We are quite uncertain regarding the exact causes of the early stages of force evolution, but we recognize the intelligent action of the Ultimate in both levels of emergent-energy manifestation. Puissant and gravity energies, when regarded collectively, are spoken of on Uversa as ultimata.  

   4. Universe power. Space-force has been changed into space-energy and thence into the energy of gravity control. Thus has physical energy been ripened to that point where it can be directed into channels of power and made to serve the manifold purposes of the universe Creators. This work is carried on by the versatile directors, centers, and controllers of physical energy in the grand universe -- the organized and inhabited creations. These Universe Power Directors assume the more or less complete control of twenty-one of the thirty phases of energy constituting the present energy system of the seven superuniverses. This domain of power-energy-matter is the realm of the intelligent activities of the Sevenfold, functioning under the time-space overcontrol of the Supreme.

   On Uversa we refer to the realm of universe power as gravita. 

    5. Havona energy. In concept this narrative has been moving Paradiseward as transmuting space-force has been followed, level by level, to the working level of the energy-power of the universes of time and space. Continuing Paradiseward, there is next encountered a pre-existent phase of energy which is characteristic of the central universe. Here the evolutionary cycle seems to turn back upon itself; energy-power now seems to begin to swing back towards force, but force of a nature very unlike that of space potency and primordial force. Havona energy systems are not dual; they are triune. This is the existential energy domain of the Conjoint Actor, functioning in behalf of the Paradise Trinity.

  On Uversa these energies of Havona are known as triata.

  6. Transcendental energy. This energy system operates on and from the upper level of Paradise and only in connection with the absonite peoples. On Uversa it is denominated tranosta.  

  7. Monota. Energy is close of kin to divinity when it is Paradise energy. We incline to the belief that monota is the living, nonspirit energy of Paradise -- an eternity counterpart of the living, spirit energy of the Original Son -- hence the nonspiritual energy system of the Universal Father.

  We cannot differentiate the nature of Paradise spirit and Paradise monota; they are apparently alike. They have different names, but you can hardly be told very much about a reality whose spiritual and whose nonspiritual manifestations are distinguishable only by name.  

  We know that finite creatures can attain the worship experience of the Universal Father through the ministry of God the Sevenfold and the Thought Adjusters, but we doubt that any subabsolute personality, even power directors, can comprehend the energy infinity of the First Great Source and Center. One thing is certain: If the power directors are conversant with the technique of the metamorphosis of space-force, they do not reveal the secret to the rest of us. It is my opinion that they do not fully comprehend the function of the force organizers.

  These power directors themselves are energy catalyzers; that is, they cause energy to segment, organize, or assemble in unit formation by their presence. And all this implies that there must be something inherent in energy which causes it thus to function in the presence of these power entities. The Nebadon Melchizedeks long since denominated the phenomenon of the transmutation of cosmic force into universe power as one of the seven "infinities of divinity." And that is as far as you will advance on this point during your local universe ascension.  

  Notwithstanding our inability fully to comprehend the origin, nature, and transmutations of cosmic force, we are fully conversant with all phases of emergent-energy behavior from the times of its direct and unmistakable response to the action of Paradise gravity -- about the time of the beginning of the function of the superuniverse power directors.

3. CLASSIFICATION OF MATTER

  Matter in all universes, excepting in the central universe, is identical. Matter in its physical properties depends on the revolutionary rates of its component members, the number and size of the revolving members, their distance from the nuclear body or the space content of matter, as well as on the presence of certain forces as yet undiscovered on Urantia.

  In the varied suns, planets, and space bodies there are ten grand divisions of matter:

    1. Ultimatonic matter -- the prime physical units of material existence, the energy particles which go to make up electrons.

    2. Subelectronic matter -- the explosive and repellent stage of the solar supergases.

  3. Electronic matter -- the electrical stage of material differentiation -- electrons, protons, and various other units entering into the varied constitution of the electronic groups.

  4. Subatomic matter -- matter existing extensively in the interior of the hot suns.

   5. Shattered atoms -- found in the cooling suns and throughout space.

   6. Ionized matter -- individual atoms stripped of their outer (chemically active) electrons by electrical, thermal, or X-ray activities and by solvents.

   7. Atomic matter -- the chemical stage of elemental organization, the component units of molecular or visible matter.

   8. The molecular stage of matter -- matter as it exists on Urantia in a state of relatively stable materialization under ordinary conditions.

   9. Radioactive matter -- the disorganizing tendency and activity of the heavier elements under conditions of moderate heat and diminished gravity pressure.

  10. Collapsed matter -- the relatively stationary matter found in the interior of the cold or dead suns. This form of matter is not really stationary; there is still some ultimatonic even electronic activity, but these units are in very close proximity, and their rates of revolution are greatly diminished.  

   The foregoing classification of matter pertains to its organization rather than to the forms of its appearance to created beings. Neither does it take into account the pre-emergent stages of energy nor the eternal materializations on Paradise and in the central universe.  

4. ENERGY AND MATTER TRANSMUTATIONS  

     Light, heat, electricity, magnetism, chemism, energy, and matter are -- in origin, nature, and destiny -- one and the same thing, together with other material realities as yet undiscovered on Urantia.

  We do not fully comprehend the almost endless changes to which physical energy may be subject. In one universe it appears as light, in another as light plus heat, in another as forms of energy unknown on Urantia; in untold millions of years it may reappear as some form of restless, surging electrical energy or magnetic power; and still later on it may again appear in a subsequent universe as some form of variable matter going through a series of metamorphoses, to be followed by its outward physical disappearance in some great cataclysm of the realms. And then, after countless ages and almost endless wandering through numberless universes, again may this same energy re-emerge and many times change its form and potential; and so do these transformations continue through successive ages and throughout countless realms. Thus matter sweeps on, undergoing the transmutations of time but swinging ever true to the circle of eternity; even if long prevented from returning to its source, it is ever responsive thereto, and it ever proceeds in the path ordained by the Infinite Personality who sent it forth.

   The power centers and their associates are much concerned in the work of transmuting the ultimaton into the circuits and revolutions of the electron. These unique beings control and compound power by their skillful manipulation of the basic units of materialized energy, the ultimatons. They are masters of energy as it circulates in this primitive state. In liaison with the physical controllers they are able to effectively control and direct energy even after it has transmuted to the electrical level, the so-called electronic stage. But their range of action is enormously curtailed when electronically organized energy swings into the whirls of the atomic systems. Upon such materialization, these energies fall under the complete grasp of the drawing power of linear gravity.

   Gravity acts positively on the power lanes and energy channels of the power centers and the physical controllers, but these beings have only a negative relation to gravity -- the exercise of        Throughout all space, cold and other influences are at work creatively organizing ultimatons into electrons. Heat is the measurement of electronic activity, while cold merely signifies absence of heat -- comparative energy rest -- the status of the universal force-charge of space provided neither emergent energy nor organized matter were present and responding to gravity.

   Gravity presence and action is what prevents the appearance of the theoretical absolute zero, for interstellar space does not have the temperature of absolute zero. Throughout all organized space there are gravity-responding energy currents, power circuits, and ultimatonic activities, as well as organizing electronic energies. Practically speaking, space is not empty. Even the atmosphere of Urantia thins out increasingly until at about three thousand miles it begins to shade off into the average space matter in this section of the universe. The most nearly empty space known in Nebadon would yield about one hundred ultimatons -- the equivalent of one electron -- in each cubic inch. Such scarcity of matter is regarded as practically empty space.

   Temperature -- heat and cold -- is secondary only to gravity in the realms of energy and matter evolution. Ultimatons are humbly obedient to temperature extremes. Low temperatures favor certain forms of electronic construction and atomic assembly, while high temperatures facilitate all sorts of atomic breakup and material disintegration.

   When subjected to the heat and pressure of certain internal solar states, all but the most primitive associations of matter may be broken up. Heat can thus largely overcome gravity stability. But no known solar heat or pressure can convert ultimatons back into puissant energy.

   The blazing suns can transform matter into various forms of energy, but the dark worlds and all outer space can slow down electronic and ultimatonic activity to the point of converting these energies into the matter of the realms. Certain electronic associations of a close nature, as well as many of the basic associations of nuclear matter, are formed in the exceedingly low temperatures of open space, being later augmented by association with larger accretions of materializing energy.

   Throughout all of this never-ending metamorphosis of energy and matter we must reckon with the influence of gravity pressure and with the antigravity behavior of the ultimatonic energies under certain conditions of temperature, velocity, and revolution. Temperature, energy currents, distance, and the presence of the living force organizers and the power directors also have a bearing on all transmutation phenomena of energy and matter.

   The increase of mass in matter is equal to the increase of energy divided by the square of the velocity of light. In a dynamic sense the work which resting matter can perform is equal to the energy expended in bringing its parts together from Paradise minus the resistance of the forces overcome in transit and the attraction exerted by the parts of matter on one another.  

   The existence of pre-electronic forms of matter is indicated by the two atomic weights of lead. The lead of original formation weighs slightly more than that produced through uranium disintegration by way of radium emanations; and this difference in atomic weight represents the actual loss of energy in the atomic breakup.  

   The relative integrity of matter is assured by the fact that energy can be absorbed or released only in those exact amounts which Urantia scientists have designated quanta. This wise provision in the material realms serves to maintain the universes as going concerns.

   The quantity of energy taken in or given out when electronic or other positions are shifted is always a "quantum" or some multiple thereof, but the vibratory or wavelike behavior of such units of energy is wholly determined by the dimensions of the material structures concerned. Such wavelike energy ripples are 860 times the diameters of the ultimatons, electrons, atoms, or other units thus performing. The never-ending confusion attending the observation of the wave mechanics of quantum behavior is due to the superimposition of energy waves: Two crests can combine to make a double-height crest, while a crest and a trough may combine, thus producing mutual cancellation.

5. WAVE-ENERGY MANIFESTATIONS

  In the superuniverse of Orvonton there are one hundred octaves of wave energy. Of these one hundred groups of energy manifestations, sixty-four are wholly or partially recognized on Urantia. The sun's rays constitute four octaves in the superuniverse scale, the visible rays embracing a single octave, number forty-six in this series. The ultraviolet group comes next, while ten octaves up are the X rays, followed by the Y rays of radium. Thirty-two octaves above the visible light of the sun are the outer-space energy rays so frequently commingled with their associated highly energized minute particles of matter. Next downward from visible sunlight appear the infrared rays, and thirty octaves below are the radio transmission group.  

   Wavelike energy manifestations -- from the standpoint of twentieth-century Urantia scientific enlightenment -- may be classified into the following ten groups:

  1. Infraultimatonic rays -- the borderland revolutions of ultimatons as they begin to assume definite form. This is the first stage of emergent energy in which wavelike phenomena can be detected and measured.  

  2. Ultimatonic rays. The assembly of energy into the minute spheres of the ultimatons occasions vibrations in the content of space which are discernible and measurable. And long before physicists ever discover the ultimaton, they will undoubtedly detect the phenomena of these rays as they shower in upon Urantia. These short and powerful rays represent the initial activity of the ultimatons as they are slowed down to that point where they veer towards the electronic organization of matter. As the ultimatons aggregate into electrons, condensation occurs with a consequent storage of energy.  

  3. The short space rays. These are the shortest of all purely electronic vibrations and represent the preatomic stage of this form of matter. These rays require extraordinarily high or low temperatures for their production. There are two sorts of these space rays: one attendant upon the birth of atoms and the other indicative of atomic disruption. They emanate in the largest quantities from the densest plane of the superuniverse, the Milky Way, which is also the densest plane of the outer universes.  

  4. The electronic stage. This stage of energy is the basis of all materialization in the seven superuniverses. When electrons pass from higher to lower energy levels of orbital revolution, quanta are always given off. Orbital shifting of electrons results in the ejection or the absorption of very definite and uniform measurable particles of light-energy, while the individual electron always gives up a particle of light-energy when subjected to collision. Wavelike energy manifestations also attend upon the performances of the positive bodies and the other members of the electronic stage.  

  5. Gamma rays -- those emanations which characterize the spontaneous dissociation of atomic matter. The best illustration of this form of electronic activity is in the phenomena associated with radium disintegration.  

  6. The X-ray group. The next step in the slowing down of the electron yields the various forms of solar X rays together with artificially generated X rays. The electronic charge creates an electric field; movement gives rise to an electric current; the current produces a magnetic field. When an electron is suddenly stopped, the resultant electromagnetic commotion produces the X ray; the X ray is that disturbance. The solar X rays are identical with those which are mechanically generated for exploring the interior of the human body except that they are a trifle longer.  

   7. The ultraviolet or chemical rays of sunlight and the various mechanical productions. 

   8. The white light -- the whole visible light of the suns. 

   9. Infrared rays -- the slowing down of electronic activity still nearer the stage of appreciable heat. 

  10. Hertzian waves -- those energies utilized on Urantia for broadcasting. 

  Of all these ten phases of wavelike energy activity, the human eye can react to just one octave, the whole light of ordinary sunlight.

   The so-called ether is merely a collective name to designate a group of force and energy activities occurring in space. Ultimatons, electrons, and other mass aggregations of energy are uniform particles of matter, and in their transit through space they really proceed in direct lines. Light and all other forms of recognizable energy manifestations consist of a succession of definite energy particles which proceed in direct lines except as modified by gravity and other intervening forces. That these processions of energy particles appear as wave phenomena when subjected to certain observations is due to the resistance of the undifferentiated force blanket of all space, the hypothetical ether, and to the intergravity tension of the associated aggregations of matter. The spacing of the particle-intervals of matter, together with the initial velocity of the energy beams, establishes the undulatory appearance of many forms of energy-matter.

   The excitation of the content of space produces a wavelike reaction to the passage of rapidly moving particles of matter, just as the passage of a ship through water initiates waves of varying amplitude and interval.

   Primordial-force behavior does give rise to phenomena which are in many ways analogous to your postulated ether. Space is not empty; the spheres of all space whirl and plunge on through a vast ocean of outspread force-energy; neither is the space content of an atom empty. Nevertheless there is no ether, and the very absence of this hypothetical ether enables the inhabited planet to escape falling into the sun and the encircling electron to resist falling into the nucleus.

6. ULTIMATONS, ELECTRONS, AND ATOMS

  While the space charge of universal force is homogeneous and undifferentiated, the organization of evolved energy into matter entails the concentration of energy into discrete masses of definite dimensions and established weight -- precise gravity reaction.

   Local or linear gravity becomes fully operative with the appearance of the atomic organization of matter. Preatomic matter becomes slightly gravity responsive when activated by X ray and other similar energies, but no measurable linear-gravity pull is exerted on free, unattached, and uncharged electronic-energy particles or on unassociated ultimatons.  

   Ultimatons function by mutual attraction, responding only to the circular Paradise-gravity pull. Without linear-gravity response they are thus held in the universal space drift. Ultimatons are capable of accelerating revolutionary velocity to the point of partial antigravity behavior, but they cannot, independent of force organizers or power directors, attain the critical escape velocity of deindividuation, return to the puissant-energy stage. In nature, ultimatons escape the status of physical existence only when participating in the terminal disruption of a cooled-off and dying sun.  

   The ultimatons, unknown on Urantia, slow down through many phases of physical activity before they attain the revolutionary-energy prerequisites to electronic organization. Ultimatons have three varieties of motion: mutual resistance to cosmic force, individual revolutions of antigravity potential, and the intraelectronic positions of the one hundred mutually interassociated ultimatons.

    Mutual attraction holds one hundred ultimatons together in the constitution of the electron; and there are never more nor less than one hundred ultimatons in a typical electron. The loss of one or more ultimatons destroys typical electronic identity, thus bringing into existence one of the ten modified forms of the electron.

    Ultimatons do not describe orbits or whirl about in circuits within the electrons, but they do spread or cluster in accordance with their axial revolutionary velocities, thus determining the differential electronic dimensions. This same ultimatonic velocity of axial revolution also determines the negative or positive reactions of the several types of electronic units. The entire segregation and grouping of electronic matter, together with the electric differentiation of negative and positive bodies of energy-matter, result from these various functions of the component ultimatonic interassociation.  

    Each atom is a trifle over 1/100,000,000th of an inch in diameter, while an electron weighs a little less than 1/2,000th of the smallest atom, hydrogen. The positive proton, characteristic of the atomic nucleus, while it may be no larger than a negative electron, weighs from two to three thousand times more. 

    If the mass of matter should be magnified until that of an electron equaled one tenth of an ounce, then were size to be proportionately magnified, the volume of such an electron would become as large as that of the earth. If the volume of a proton -- eighteen hundred times as heavy as an electron -- should be magnified to the size of the head of a pin, then, in comparison, a pin's head would attain a diameter equal to that of the earth's orbit around the sun.

7. ATOMIC MATTER

     The formation of all matter is on the order of the solar system. There is at the center of every minute universe of energy a relatively stable, comparatively stationary, nuclear portion of material existence. This central unit is endowed with a threefold possibility of manifestation. Surrounding this energy center there whirl, in endless profusion but in fluctuating circuits, the energy units which are faintly comparable to the planets encircling the sun of some starry group like your own solar system.  

  Within the atom the electrons revolve about the central proton with about the same comparative room the planets have as they revolve about the sun in the space of the solar system. There is the same relative distance, in comparison with actual size, between the atomic nucleus and the inner electronic circuit as exists between the inner planet, Mercury, and your sun.

   The electronic axial revolutions and their orbital velocities about the atomic nucleus are both beyond the human imagination, not to mention the velocities of their component ultimatons. The positive particles of radium fly off into space at the rate of ten thousand miles a second, while the negative particles attain a velocity approximating that of light.

   The local universes are of decimal construction. There are just one hundred distinguishable atomic materializations of space-energy in a dual universe; that is the maximum possible organization of matter in Nebadon. These one hundred forms of matter consist of a regular series in which from one to one hundred electrons revolve around a central and relatively compact nucleus. It is this orderly and dependable association of various energies that constitutes matter.

   Not every world will show one hundred recognizable elements at the surface, but they are somewhere present, have been present, or are in process of evolution. Conditions surrounding the origin and subsequent evolution of a planet determine how many of the one hundred atomic types will be observable. The heavier atoms are not found on the surface of many worlds. Even on Urantia the known heavier elements manifest a tendency to fly to pieces, as is illustrated by radium behavior.

   Stability of the atom depends on the number of electrically inactive neutrons in the central body. Chemical behavior is wholly dependent on the activity of the freely revolving electrons.

   In Orvonton it has never been possible naturally to assemble over one hundred orbital electrons in one atomic system. When one hundred and one have been artificially introduced into the orbital field, the result has always been the instantaneous disruption of the central proton with the wild dispersion of the electrons and other liberated energies.  

  While atoms may contain from one to one hundred orbital electrons, only the outer ten electrons of the larger atoms revolve about the central nucleus as distinct and discrete bodies, intactly and compactly swinging around on precise and definite orbits. The thirty electrons nearest the center are difficult of observation or detection as separate and organized bodies. This same comparative ratio of electronic behavior in relation to nuclear proximity obtains in all atoms regardless of the number of electrons embraced. The nearer the nucleus, the less there is of electronic individuality. The wavelike energy extension of an electron may so spread out as to occupy the whole of the lesser atomic orbits; especially is this true of the electrons nearest the atomic nucleus.

   The thirty innermost orbital electrons have individuality, but their energy systems tend to intermingle, extending from electron to electron and well-nigh from orbit to orbit. The next thirty electrons constitute the second family, or energy zone, and are of advancing individuality, bodies of matter exerting a more complete control over their attendant energy systems. The next thirty electrons, the third energy zone, are still more individualized and circulate in more distinct and definite orbits. The last ten electrons, present in only the ten heaviest elements, are possessed of the dignity of independence and are, therefore, able to escape more or less freely from the control of the mother nucleus. With a minimum variation in temperature and pressure, the members of this fourth and outermost group of electrons will escape from the grasp of the central nucleus, as is illustrated by the spontaneous disruption of uranium and kindred elements.

   The first twenty-seven atoms, those containing from one to twenty-seven orbital electrons, are more easy of comprehension than the rest. From twenty-eight upward we encounter more and more of the unpredictability of the supposed presence of the Unqualified Absolute. But some of this electronic unpredictability is due to differential ultimatonic axial revolutionary velocities and to the unexplained "huddling" proclivity of ultimatons. Other influences -- physical, electrical, magnetic, and gravitational -- also operate to produce variable electronic behavior. Atoms therefore are similar to persons as to predictability. Statisticians may announce laws governing a large number of either atoms or persons but not for a single individual atom or person.

8. ATOMIC COHESION  

   While gravity is one of several factors concerned in holding together a tiny atomic energy system, there is also present in and among these basic physical units a powerful and unknown energy, the secret of their basic constitution and ultimate behavior, a force which remains to be discovered on Urantia. This universal influence permeates all the space embraced within this tiny energy organization.

   The interelectronic space of an atom is not empty. Throughout an atom this interelectronic space is activated by wavelike manifestations which are perfectly synchronized with electronic velocity and ultimatonic revolutions. This force is not wholly dominated by your recognized laws of positive and negative attraction; its behavior is therefore sometimes unpredictable. This unnamed influence seems to be a space-force reaction of the Unqualified Absolute.  

   The charged protons and the uncharged neutrons of the nucleus of the atom are held together by the reciprocating function of the mesotron, a particle of matter 180 times as heavy as the electron. Without this arrangement the electric charge carried by the protons would be disruptive of the atomic nucleus.

   As atoms are constituted, neither electric nor gravitational forces could hold the nucleus together. The integrity of the nucleus is maintained by the reciprocal cohering function of the mesotron, which is able to hold charged and uncharged particles together because of superior force-mass power and by the further function of causing protons and neutrons constantly to change places. The mesotron causes the electric charge of the nuclear particles to be incessantly tossed back and forth between protons and neutrons. At one infinitesimal part of a second a given nuclear particle is a charged proton and the next an uncharged neutron. And these alternations of energy status are so unbelievably rapid that the electric charge is deprived of all opportunity to function as a disruptive influence. Thus does the mesotron function as an "energy-carrier" particle which mightily contributes to the nuclear stability of the atom.

   The presence and function of the mesotron also explains another atomic riddle. When atoms perform radioactively, they emit far more energy than would be expected. This excess of radiation is derived from the breaking up of the mesotron "energy carrier," which thereby becomes a mere electron. The mesotronic disintegration is also accompanied by the emission of certain small uncharged particles.

   The mesotron explains certain cohesive properties of the atomic nucleus, but it does not account for the cohesion of proton to proton nor for the adhesion of neutron to neutron. The paradoxical and powerful force of atomic cohesive integrity is a form of energy as yet undiscovered on Urantia.

   These mesotrons are found abundantly in the space rays which so incessantly impinge upon your planet.  

9. NATURAL PHILOSOPHY  

   Religion is not alone dogmatic; natural philosophy equally tends to dogmatize. When a renowned religious teacher reasoned that the number seven was fundamental to nature because there are seven openings in the human head, if he had known more of chemistry, he might have advocated such a belief founded on a true phenomenon of the physical world. There is in all the physical universes of time and space, notwithstanding the universal manifestation of the decimal constitution of energy, the ever-present reminder of the reality of the sevenfold electronic organization of prematter.

   The number seven is basic to the central universe and the spiritual system of inherent transmissions of character, but the number ten, the decimal system, is inherent in energy, matter, and the material creation. Nevertheless the atomic world does display a certain periodic characterization which recurs in groups of seven -- a birthmark carried by this material world indicative of its far-distant spiritual origin.

   This sevenfold persistence of creative constitution is exhibited in the chemical domains as a recurrence of similar physical and chemical properties in segregated periods of seven when the basic elements are arranged in the order of their atomic weights. When the Urantia chemical elements are thus arranged in a row, any given quality or property tends to recur by sevens. This periodic change by sevens recurs diminishingly and with variations throughout the entire chemical table, being most markedly observable in the earlier or lighter atomic groupings. Starting from any one element, after noting some one property, such a quality will change for six consecutive elements, but on reaching the eighth, it tends to reappear, that is, the eighth chemically active element resembles the first, the ninth the second, and so on. Such a fact of the physical world unmistakably points to the sevenfold constitution of ancestral energy and is indicative of the fundamental reality of the sevenfold diversity of the creations of time and space. Man should also note that there are seven colors in the natural spectrum.

   But not all the suppositions of natural philosophy are valid; for example, the hypothetical ether, which represents an ingenious attempt of man to unify his ignorance of space phenomena. The philosophy of the universe cannot be predicated on the observations of so-called science. If such a metamorphosis could not be seen, a scientist would be inclined to deny the possibility of developing a butterfly out of a caterpillar.

   Physical stability associated with biologic elasticity is present in nature only because of the well-nigh infinite wisdom possessed by the Master Architects of creation. Nothing less than transcendental wisdom could ever design units of matter which are at the same time so stable and so efficiently flexible.

10. UNIVERSAL NONSPIRITUAL ENERGY SYSTEMS (MATERIAL MIND SYSTEMS)

   The endless sweep of relative cosmic reality from the absoluteness of Paradise monota to the absoluteness of space potency, is suggestive of certain evolutions of relationship in the nonspiritual realities of the First Source and Center -- those realities which are concealed in space potency, revealed in monota, and provisionally disclosed on intervening cosmic levels. This eternal cycle of energy, being circuited in the Father of universes, is absolute and, being absolute, is expansile in neither fact nor value; nevertheless the Primal Father is even now -- as always -- self-realizing of an ever-expanding arena of time-space, and of time-space-transcended, meanings, an arena of changing relationships wherein energy-matter is being progressively subjected to the overcontrol of living and divine spirit through the experiential striving of living and personal mind.

   The universal nonspiritual energies are reassociated in the living systems of non-Creator minds on various levels, certain of which may be depicted as follows: 

  1. Preadjutant-spirit minds. This level of mind is nonexperiencing and on the inhabited worlds is ministered by the Master Physical Controllers. This is mechanical mind, the nonteachable intellect of the most primitive forms of material life, but the nonteachable mind functions on many levels beside that of primitive planetary life.  

   2. Adjutant-spirit minds. This is the ministry of a local universe Mother Spirit functioning through her seven adjutant mind-spirits on the teachable (nonmechanical) level of material mind. On this level material mind is experiencing: as subhuman (animal) intellect in the first five adjutants; as human (moral) intellect in the seven adjutants; as superhuman (midwayer) intellect in the last two adjutants.  

   3. Evolving morontia minds -- the expanding consciousness of evolving personalities in the local universe ascending careers. This is the bestowal of the local universe Mother Spirit in liaison with the Creator Son. This mind level connotes the organization of the morontia type of life vehicle, a synthesis of the material and the spiritual which is effected by the Morontia Power Supervisors of a local universe. Morontia mind functions differentially in response to the 570 levels of morontia life, disclosing increasing associative capacity with the cosmic mind on the higher levels of attainment. This is the evolutionary course of mortal creatures, but mind of a nonmorontia order is also bestowed by a Universe Son and a Universe Spirit upon the nonmorontia children of the local creations.  

   The cosmic mind. This is the sevenfold diversified mind of time and space, one phase of which is ministered by each of the Seven Master Spirits to one of the seven superuniverses. The cosmic mind encompasses all finite-mind levels and co-ordinates experientially with the evolutionary-deity levels of the Supreme Mind and transcendentally with the existential levels of absolute mind -- the direct circuits of the Conjoint Actor.

   On Paradise, mind is absolute; in Havona, absonite; in Orvonton, finite. Mind always connotes the presence-activity of living ministry plus varied energy systems, and this is true of all levels and of all kinds of mind. But beyond the cosmic mind it becomes increasingly difficult to portray the relationships of mind to nonspiritual energy. Havona mind is subabsolute but superevolutionary; being existential-experiential, it is nearer the absonite than any other concept revealed to you. Paradise mind is beyond human understanding; it is existential, nonspatial, and nontemporal. Nevertheless, all of these levels of mind are overshadowed by the universal presence of the Conjoint Actor -- by the mind-gravity grasp of the God of mind on Paradise.   

11. UNIVERSE MECHANISMS  

   In the evaluation and recognition of mind it should be remembered that the universe is neither mechanical nor magical; it is a creation of mind and a mechanism of law. But while in practical application the laws of nature operate in what seems to be the dual realms of the physical and the spiritual, in reality they are one. The First Source and Center is the primal cause of all materialization and at the same time the first and final Father of all spirits. The Paradise Father appears personally in the extra-Havona universes only as pure energy and pure spirit -- as the Thought Adjusters and other similar fragmentations.  

   Mechanisms do not absolutely dominate the total creation; the universe of universes in toto is mind planned, mind made, and mind administered. But the divine mechanism of the universe of universes is altogether too perfect for the scientific methods of the finite mind of man to discern even a trace of the dominance of the infinite mind. For this creating, controlling, and upholding mind is neither material mind nor creature mind; it is spirit-mind functioning on and from creator levels of divine reality.

   The ability to discern and discover mind in universe mechanisms depends entirely on the ability, scope, and capacity of the investigating mind engaged in such a task of observation. Time-space minds, organized out of the energies of time and space, are subject to the mechanisms of time and space.  

   Motion and universe gravitation are twin facets of the impersonal time-space mechanism of the universe of universes. The levels of gravity response for spirit, mind, and matter are quite independent of time, but only true spirit levels of reality are independent of space (nonspatial). The higher mind levels of the universe -- the spirit-mind levels -- may also be nonspatial, but the levels of material mind, such as human mind, are responsive to the interactions of universe gravitation, losing this response only in proportion to spirit identification. Spirit-reality levels are recognized by their spirit content, and spirituality in time and space is measured inversely to the linear-gravity response.

   Linear-gravity response is a quantitative measure of nonspirit energy. All mass -- organized energy -- is subject to this grasp except as motion and mind act upon it. Linear gravity is the short-range cohesive force of the macrocosmos somewhat as the forces of intra-atomic cohesion are the short-range forces of the microcosmos. Physical materialized energy, organized as so-called matter, cannot traverse space without affecting linear-gravity response. Although such gravity response is directly proportional to mass, it is so modified by intervening space that the final result is no more than roughly approximated when expressed as inversely according to the square of the distance. Space eventually conquers linear gravitation because of the presence therein of the antigravity influences of numerous supermaterial forces which operate to neutralize gravity action and all responses thereto.  

   Extremely complex and highly automatic-appearing cosmic mechanisms always tend to conceal the presence of the originative or creative indwelling mind from any and all intelligences very far below the universe levels of the nature and capacity of the mechanism itself. Therefore is it inevitable that the higher universe mechanisms must appear to be mindless to the lower orders of creatures. The only possible exception to such a conclusion would be the implication of mindedness in the amazing phenomenon of an apparently self-maintaining universe -- but that is a matter of philosophy rather than one of actual experience.

   Since mind co-ordinates the universe, fixity of mechanisms is nonexistent. The phenomenon of progressive evolution associated with cosmic self-maintenance is universal. The evolutionary capacity of the universe is inexhaustible in the infinity of spontaneity. Progress towards harmonious unity, a growing experiential synthesis superimposed on an ever-increasing complexity of relationships, could be effected only by a purposive and dominant mind.

   The higher the universe mind associated with any universe phenomenon, the more difficult it is for the lower types of mind to discover it. And since the mind of the universe mechanism is creative spirit-mind (even the mindedness of the Infinite), it can never be discovered or discerned by the lower-level minds of the universe, much less by the lowest mind of all, the human. The evolving animal mind, while naturally God-seeking, is not alone and of itself inherently God-knowing.  

12. PATTERN AND FORM -- MIND DOMINANCE  

   The evolution of mechanisms implies and indicates the concealed presence and dominance of creative mind. The ability of the mortal intellect to conceive, design, and create automatic mechanisms demonstrates the superior, creative, and purposive qualities of man's mind as the dominant influence on the planet. Mind always reaches out towards:

1. Creation of material mechanisms.

2. Discovery of hidden mysteries.

3. Exploration of remote situations.

4. Formulation of mental systems.

5. Attainment of wisdom goals.

6. Achievement of spirit levels.

7. The accomplishment of divine destinies -- supreme, ultimate, and absolute.

   Mind is always creative. The mind endowment of an individual animal, mortal, morontian, spirit ascender, or finality attainer is always competent to produce a suitable and serviceable body for the living creature identity. But the presence phenomenon of a personality or the pattern of an identity, as such, is not a manifestation of energy, either physical, mindal, or spiritual. The personality form is the pattern aspect of a living being; it connotes the arrangement of energies, and this, plus life and motion, is the mechanism of creature existence.

   Even spirit beings have form, and these spirit forms (patterns) are real. Even the highest type of spirit personalities have forms -- personality presences in every sense analogous to Urantia mortal bodies. Nearly all beings encountered in the seven superuniverses are possessed of forms. But there are a few exceptions to this general rule: Thought Adjusters appear to be without form until after fusion with the surviving souls of their mortal associates. Solitary Messengers, Inspired Trinity Spirits, Personal Aids of the Infinite Spirit, Gravity Messengers, Transcendental Recorders, and certain others are also without discoverable form. But these are typical of the exceptional few; the great majority have bona fide personality forms, forms which are individually characteristic, and which are recognizable and personally distinguishable.

   The liaison of the cosmic mind and the ministry of the adjutant mind-spirits evolve a suitable physical tabernacle for the evolving human being. Likewise does the morontia mind individualize the morontia form for all mortal survivors. As the mortal body is personal and characteristic for every human being, so will the morontia form be highly individual and adequately characteristic of the creative mind which dominates it. No two morontia forms are any more alike than any two human bodies. The Morontia Power Supervisors sponsor, and the attending seraphim provide, the undifferentiated morontia material wherewith the morontia life can begin to work. And after the morontia life it will be found that spirit forms are equally diverse, personal, and characteristic of their respective spirit-mind indwellers.  

   On a material world you think of a body as having a spirit, but we regard the spirit as having a body. The material eyes are truly the windows of the spirit-born soul. The spirit is the architect, the mind is the builder, the body is the material building.  

   Physical, spiritual, and mindal energies, as such and in their pure states, do not fully interact as actuals of the phenomenal universes. On Paradise the three energies are co-ordinate, in Havona co-ordinated, while in the universe levels of finite activities there must be encountered all ranges of material, mindal, and spiritual dominance. In nonpersonal situations of time and space, physical energy seems to predominate, but it also appears that the more nearly spirit-mind function approaches divinity of purpose and supremacy of action, the more nearly does the spirit phase become dominant; that on the ultimate level spirit-mind may become all but completely dominant. On the absolute level spirit certainly is dominant. And from there on out through the realms of time and space, wherever a divine spirit reality is present, whenever a real spirit-mind is functioning, there always tends to be produced a material or physical counterpart of that spirit reality.

   The spirit is the creative reality; the physical counterpart is the time-space reflection of the spirit reality, the physical repercussion of the creative action of spirit-mind.

   Mind universally dominates matter, even as it is in turn responsive to the ultimate overcontrol of spirit. And with mortal man, only that mind which freely submits itself to the spirit direction can hope to survive the mortal time-space existence as an immortal child of the eternal spirit world of the Supreme, the Ultimate, and the Absolute: the Infinite.

               ^{Presented by a Mighty Messenger on duty in Nebadon and by the request of Gabriel.}

                                                        Размисли на преводача

                 Книгата  УРАНТИЯ не е обикновенна книга. Не само, защото авторите не са хора смъртни като нас, а защото в нея има нещо, което изненадва. А именно: огромен материал (2060 стр.), обхващащ почти всичко, с което науката  се занимава – космология, астрономия, геология, химия, физика (особено квантова физика ), метафизика, религия. И всичко това обяснено по брилянтен начин, на приемлив за широката публика  изказ, точно, ясно и подробно. Дават се отговори на много, досега неясни въпроси и то по начин, който един гимназист дори може да ги разбере. Някои от документите доста трудно се възприемат, защото освен, че има много нови понятия (които са обяснени в специален речник), самите обяснения са нови за нас –хората, трудно възприемливи. Например, това, че атомът, енергията и най-вече електрона са дело на Всевишният, на Абсолюта, с една дума на Отеца. И че, има разлика между Бог и Отеца. 

 Защо съм избрал документ №42 -  ЕНЕРГИЯТА – РАЗУМ И ВЕЩЕСТВО, като първи материал, който предлагам на читателя за четене. Ами, според мен, тук има много нови неща,  които дават отговор на въпроси, които човекът си е задавал от хиляди години и най- вече какво е това енергия, има ли по-малки елементарни частици от  вече познатите, какво са това силни взаимодействия, електромагнетизма какво представлява, празното пространство, наистина ли е празно и т.н.

Знам, че документ, изваден като отделен материал за четене, трудно ще се възприема, но любознателния читател ще ме разбере – по- добре по-малко, отколкото цялото. Ако се прояви интерес, ще има и други преводи.

 И последно: моля читателят да ме извини, ако има грешки и неточности, защото аз не съм професионален преводач. Но като учен и най- вече квантов физик, ще съм полезен за оня, който се интерсува от всеобхватното, Космос, Вселена, Бог.

                                                             Приятно четене!  

     ( Да не се забравя от кого е написана, и кога е разкрита на човека - 1934 година )

                      Документ 42. ЕНЕРГИЯТА - РАЗУМ И ВЕЩЕСТВО

ФУНДАМЕНТЪТ на вселената е материален в този смисъл, че основа на цялото битие се явява енергията, а чистата енергия управлява Всеобщият Отец. Силата, енергията, е това единственото, което се явява вечен паметник, демонстриращ и потвърждаващ съществуването и присъствието на Всеобщия Абсолют. Този обширен поток от енергия, произтичащ от Райските Присъствия, никога не се е прекъсвал, никога не е губел сила; безкрайната поддръжка никога не се е прекратявала.

    Управлението на вселенската енергия винаги се извършва в съответствие с личната воля и премъдрите разпореждания на Всеобщия Отец. Това лично управление на отчуждената и циркулираща енергия се видоизменя от равноправните актове и решения на Вечния Син, еднакво както и общите цели на Сина и Отца, които се изпълняват от Съвместния Вършител. Тези божествени същества действуват лично и като индивиди; освен това, те се изразяват в личностите и могъществото на почти безграничното число на своите подчинени, всеки от които по различен начин изразяват вечното и божествено предназначение на вселената на вселените. Обаче тези функционални и условни модификации, или превръщания, на божествената сила в никаква степен не намаляват истинността на това утвърждение, че, в пределен аспект, цялата сила-енергия се контролира от личностният Бог, пребиваващ във всеобщия център.

1. РАЙСКИ СИЛИ И ЕНЕРГИИ

Фундаментът на вселената е материален, но същността на живота е духовна. Отецът на духа е също така прародител на вселените; вечният Отец на Изначалния Син се явява и вечен източник на изначалния еталон - Острова Рай.

Като вселенски феномен, веществото - или енергията, защото те се явяват единствено различни проявления на една и същата космическа реалност, - е заключено се във Всеобщия Отец. "Всичкото съществува в него". Може да изглежда, че веществото притежава вътрешна енергия и демонстрира собствена сила, но всички тези физически явления са свързани с енергията, която предполага наличие на произхождащи от Рая и зависещи от него гравитационни линии. Ядрото на ултиматона - първата поддаваща се на измерване форма на енергията - се явява Рая.

Разновидността на енергията, неразривно свързана с веществото и присъстваща във всеобщото пространство, е неизвестна на Урантия. Когато физиците направят, най-накрая, съответствуващото откритие, те ще почувстват, че са разгадали - или почти разгадали - тайната на веществото. По този начин те ще се приближат на още една крачка към Създателя; по този начин те ще усвоят още един аспект от божествения метод. Но това в никакъв смисъл не означава, че те ще намерят Бога, както няма да намерят те съществуване на веществото или действия на законите в природата отделно от космическия метод на Рая и мотивиращия замисъл на Всеобщия Отец.

Но и след още по-големия прогрес и новите открития, след като, когато Урантия премине огромен път в сравнение със сегашното ниво на знания и вие се научите да управлявате енергетическите изменения на електрическите единици вещество чак до видоизменение на техните физически проявления, - даже при отчитане на целия този възможен прогрес учените никога няма да могат да създадат макар и един атом вещество, да породят макар и един квант енергия или да прибавят към веществото това, което ние наричаме живот.

Създаването на енергия и посвещението на живота - са прерогативи на Всеобщият Отец и неговите младши Създатели. Реката на енергията и живота - това е нескончаем поток, изтичащ от Божествата, всеобщо и единно течение на Райската сила, разпространяваща се в цялото пространство. Тази божествена енергия изпълва със себе си цялото творение. Организаторите на сили поставят началото на такива изменения и учредяват такива модификации в пространствената сила, които привеждат към възникване на енергията. Управляващите енергията преобразуват енергията във вещество. Така възникват материалните светове. Носителите на Живот инициират в мъртвото вещество тези процеси, които ние наричаме живот, материален живот. Управляващите Моронтийната Енергия изпълняват аналогични функции във всички преходни сфери между материалните и духовни светове. Висшите духовни Създатели пораждат сходни процеси в божествените форми на енергията, в резултат на които се появяват висшите духовни форми на разумния живот.

На произтичащата от Рая енергия са присъщи божествени свойства. В енергията - чистата енергия - е отразена божествената организация; в нея се открива сходство с тримата Богове, слети в едно в този вид, в който те действуват в центъра на вселената на вселените. Цялата сила взима своето начало в Рая, излиза от Райските Присъствия и се възвръща към тях, явявайки се по своето същество проявление на безпричинната Причина - Всеобщия Отец; и без Отца не би съществувало нищо от това, което съществува.

Силата, излизаща от самосъщото Божество, сама по себе си се явява вечно съществуваща. Силата-енергия е нетленна, нерушима. Тези проявления на Безкрайният могат да се подлагат на неограничени преобразования, безкрайни превръщания и вечни видоизменения; но в никакъв смисъл и в никаква степен - даже в най-малкото въобразимо отношение - те не могат и никога няма да могат да се подложат на унищожение. Но независимо от това, че енергията произтича от Безкрайния, тя не притежава безкрайност в проявленията. Съществуват външни предели на това, което се възприема днес като мироздание.

Енергията е вечна, но не е безкрайна; тя неизменно реагира на всеобхватната власт на Безкрайния. Силата и енергията се намират в непрекъснато движение; напускайки Рая, те са длъжни да се върнат тук, даже ако за завършване на определения кръгооборот са необходими много епохи. Целта или предназначението на това, което се поражда от Райските Божества, могат да бъдат само Рая или Божествата.

Всичко това потвърждава нашата вяра в кръгообразната, в някои отношения ограничена, но подредена и обширна вселена на вселените. Ако това не би било така, то рано или късно биха се появили признаци на намаляване на количеството енергия. Всички закони, организации, управление и свидетелства от изследователите на вселената - всичко указва за съществуването на безкрайния Бог, но за сега още крайна вселена, кръгообразност на безкрайното съществуване, което, се явява практически неограничено, все пак крайно в сравнение с безкрайността.

2. ВСЕОБЩИ НЕДУХОВНИ ЕНЕРГЕТИЧЕСКИ СИСТЕМИ

(ФИЗИЧЕСКИ ЕНЕРГИИ)

Наистина е трудно да се подберат подходящи английски думи, с помощта на които биха могли да се нарекат и опишат различните нива на силата и енергията - физическата, разумната или духовната. В дадените повествования ние не можем напълно да следваме приетите у вас определения за силата и енергията. Бедността на езиковите средства ни заставя да използуваме тези термини в различни значения. Например в дадения документ думата energy (енергия) обозначава всички аспекти и форми на възпринимаемото движение, действие или потенциал, във същото време когато force (сила) се отнася към предгравитационния и power (енергия, мощност, сила) - към постгравитационния стадий на енергията.

Не по-малко от това, аз се опитвам да намаля концептуалната бъркотия, защото полагам, че би било целесъобразно да се приеме следната класификация на физическата енергия - космическата сила, възникващата енергия и вселенската енергия:

1. Пространствен потенциал. Това е безспорното свободно пространствено присъствие на Безусловния Абсолют. В екстенсионал (като качество разтегателен, продължителен) на това понятие влиза вселенският пространствено-силов потенциал, заключен във функционалната тоталност на Безусловния Абсолют, в същото това време когато интесионал (който има намерение, с намерение на) на даденото понятие включва тоталността на космическата реалност - вселените, - която произтича към вечността от нямащия начало и край, неподвижния и неизменен Остров Рай.

Възможно е, че феномените, присъщи на долния Рай, да включват три зони на присъствие и действие на абсолютната сила: осевата зона на Безусловният Абсолют, зоната на самия Остров Рай и промеждутъчната зона на някои непознати изравняващи и коригиращи фактори или функции. Имащи вид на три концентрични пръстена, тези зони се явяват център на Райския цикъл на космическата реалност.

Пространственият потенциал се явява предреалност; той се отнася към областта на Безусловния Абсолют и се подчинява само на личното господство на Всеобщия Отец, независимо от видимостта на това, че той се поддава на изменения под въздействието на Първичните Главни организатори на Силата.

На Уверса пространствения потенциал наричат абсолют.

2. Изначална сила. Тя представлява по себе си първото съществено изменение в пространствения потенциал и може да се явява една от функциите на Безусловния Абсолют в долния Рай. Ние знаем, че пространственото присъствие, излизащо от долния Рай, по някакъв начин се модифицира в сравнение с входящото присъствие. Обаче, независимо от всякакви подобни отношения, общопризнатото превръщане на пространствения потенциал в изначална сила се явява първична диференцираща функция на тензионото (отнася се до напрежение) присъствие на живите Райски организатори на силата.

Пасивната и потенциална сила става активна и изначална в отговор на съпротивлението, създадено от пространственото присъствие Първично Възникналите Главни Организатори на Силата. Силата преминава от изключителната област на Безусловния Абсолют в областта на множествените реакции - реакции на някои първоначални движения, инициирани от Бога на Действието, а след това - на някои уравновесяващи движения, излизащи от Безусловния Абсолют. Видимо, изначалната сила реагира на трансцеденталната причинност пропорционално на абсолютността.

Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса нея я наричат сегрегат.

3. Възникващи енергии. Пасивното присъствие на първичните организатори на силата е достатъчно за преобразуване на пространствения потенциал в изначална сила, и именно в такова активирано пространствено поле същите тези организатори на силата пристъпват към своите изходни и активни действия. Изначалната сила трябва да премине през два отделни стадия на преобразуване в сферите на проявление на енергията, до тогава докато се появи в качеството на вселенска енергия. Тези две нива се явяват:

а. Силова енергия. Това е могъществена, насочена, свързана с преместването на масата и високото напрежение и проявяваща се в принудителните реакции енергия - гигантските енергетически системи, привеждани в движение от действията на първичните организатори на силата. В началото тази първична, или силова, енергия не реагира по определен начин на гравитационната притегляне на Рая, макар, вероятно, да открива сумарно-масовата или пространствено-насочената реакция на съвкупната група абсолютни влияния, излизащи от долния Рай. Когато енергията достигне до нивото на начално реагиране на кръговия обхват на абсолютната гравитация на Рая, първичните организатори на силата отстъпват своето място на своите вторични партньори.

б. Гравитационна енергия. Появяващата се сега енергия, реагираща на гравитацията, носи в себе си потенциала на вселенска енергия и става активна предшественица на цялото вселенско вещество. Тази вторична, или гравитационна, енергия се явява продукт от еволюцията на енергията в резултат на притискащото присъствие и тензионните тенденции на Спомагателните Трансцедентални Главни Организатори на Силата. В отговор на действията на тези силови управляващи, пространствената енергия бързо преминава от силов в гравитационен стадий и по този самият начин започва да реагира непосредствено на кръговия обхват на Райската (абсолютна) гравитация, едновременно откривайки някаква ответна реакция на въздействието на линейната гравитация, присъща на появяващата се скоро след това материална маса в електронния и постелектронния стадий на енергията и веществото. С появяването на реакцията на гравитацията, Обединените Главни Организатори на Силата могат да напуснат енергетическите циклони в пространството, ако съществува възможност да назначат в тази област на деятелността Управляващите Вселенската Енергия.

У нас няма каквато и да било определена представа за ранните стадии от развитието на силата, обаче ние осъзнаваме разумното действие на Пределния на двете нива на проявление на възникващата енергия. В съвкупност, силовата и гравитационна енергия на Уверса я наричат ултимата.

4. Вселенска енергия. Пространствената сила превърната в енергия на пространството, а след това - в енергия на гравитационния контрол. Така физическата енергия е достигнала в своето развитие това състояние, когато тя може да бъде насочвана по енергетическите канали и да бъде заставена да служи за разнообразните цели на вселенските Създатели. Това се осъществява от многочислените управляващи, центровете и регулаторите на физическата енергия в голямата вселена - организираните и населени творения. Тези Управляващи Вселенската Енергия приемат върху себе си повече или по-малко пълното управление на двадесет и едната от тридесетте фази на енергията, съставляващи сегашната енергетическа система на седемте свръхвселени. Дадената област на енергията-вещество се явява сфера на разумната деятелност на Седмочастния, който се подчинява на пространствено времевото свръхуправление на Висшия.

На Уверса областта на вселенската енергия наричат гравита.

5. Енергия на Хавона. В концептуално отношение даденото повествование се движи към Рая по степента на превръщане на пространствената сила и постепенното излизане на нивото на действие на физическата енергия във вселените на времето и пространството. Ако продължим движението към Рая, то следващата по ред ще бъде добитийната фаза на енергията, характерна за централната вселена. Изглежда, че тук еволюционният цикъл се обръща към самия себе си; изглежда, че физическата енергия започва сега обратно движение към силата, обаче към такава сила, която по своята природа съвършено се отличава от пространствения потенциал и изначалната сила. Енергетическите системи на Хавона не се двоични - те са троични; това енергетическата област на Съвместния Вършител, функциониращ от името на Райската Троица.

На Уверса тези хавонски видове енергия са известни като триата.

6. Трансцедентална енергия. Тази енергетическа система Функционира в горния Рай, при което нейното действие обхваща само абсонитните народи. На Уверса тя е получила названието траноста.

7. Монота. Енергия родствена на божествената, когато тя се явява енергия на Рая. Ние се склоняваме към мнението, че монота представлява по себе си жива недуховна енергия от Рая - съществуващ във вечността дубликат на живата, духовна енергия на Изначалния Син; с това се обяснява съществуването на недуховната енергетическа система на Всеобщия Отец.

Ние сме неспособни да направим различие между природата на Райския дух и Райската монота; те се представят като еднакви. Те имат различни имена, но ние малко може да ви разкажем за реалността, чиито духовни и недуховни проявления се различават само по названието.

Ние знаем, че крайните създания са способни да достигат опита на поклонение към Всеобщия Отец благодарение на служенето на Бога-Седмочастен и Настройчиците на Съзнанието, но ние се съмняваме в това, че които и да били субабсолютни личности - даже управляващите енергията - биха могли да разберат енергетическата безкрайност на Първия Велик Източник и Център. Едно е несъмнено: ако управляващите енергията и да са запознати с методите за превръщане на пространствената сила, те не разкриват тази тайна на останалите от нас. Аз считам, че те не до край разбират функцията на организаторите на силата.

Самите управляващи енергията се явяват енергетическите катализатори; с други думи, със своето присъствие те привеждат към сегментация, организация и обединяване на енергията в структурни единици. И всичко това означава, че в самата енергия трябва да се съдържа нещо, заставящо я да реагира по подобен начин в присъствието на тези силови организми. Мелхиседеките от Небадон вече отдавна са формулирали феномена за превръщана на космическата сила във вселенска енергия като една от седемте "безкрайности в божествеността". В този аспект такова е пределно ниво, на което вие ще можете да се издигнете в локалната вселена.

Независимо от нашата неспособност в пълна степен да разберем произхода, същността и превръщането на космическата сила, ние добре сме запознати с всички аспекти в поведението на възникващата енергия, започвайки с появяването на непосредствената и безпогрешна реакция на действието на гравитацията на Рая, - тоест примерно от това време, когато към своите функции пристъпват управляващите енергията в свръхвселената.

3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВЕЩЕСТВОТО

Във всички вселени, с изключение на централната, веществото е идентично. Физическите свойства на веществото зависят от скоростта на въртене на съставляващите го елементи, числото и размерите на въртящите се елементи, от техните разстояния от ядреното тяло, тоест пространственото съдържание на вещество, еднакво както и от присъствието на някои сили, за сега още не открити на Урантия.

В разнообразните слънца, планети и космически тела са представени десет основни видове вещество:

1. Ултиматонно вещество - изначалните физически единици на материалното битие, частици енергия, от които се образуват електроните.

2. Субелектронно вещество - стадий на слънчевите свръх газове, който се характеризира с взривно и оттласкващо действие.

3. Електронно вещество - електронен стадии на диференциране на веществото - електрони, протони и различни други частици, взимащи участие в разнообразния строеж на електронните групи.

4. Субатомно вещество - веществото, широко разпространено в недрата на нажежените слънца.

5. Деформирани атоми - срещат се в изстиващите слънца и по цялото пространство.

6. Йонизирано вещество - отделни атоми, лишени от своите външни (химически активни) електрони в следствие на електрическа, термична или рентгенова активност, а така също под действието на разтворители.

7. Атомно вещество - химически стадий в организацията на елементите, съставни частици на молекулярното, или видимото, вещество.

8. Молекулярен стадий на веществото - веществото в този вид, в който то съществува на Урантия в състояние на относително устойчива материализация в обикновени условия..

9. Радиоактивно вещество - разрушителното свойство и активност на тежките елементи в условията на умерено нагряване и отслабване на гравитационното свиване. 

10. Разрушено вещество - относително неизменно вещество от изстиващите или мъртви светила. В действителност, веществото от този вид не се явява неизменно; в него се открива определена ултиматонна - и даже електронна - активност, обаче тези частици се намират много близо една до друга, а скоростта на тяхното въртене е изключително забавена.

По-горе упоменатата класификация на веществото се отнася по-скоро към неговата организация, отколкото към тези форми, в които то се възприема от създадените същества. Тук също така не се отчитат стадиите на съществуване на енергията, предшестващи възникващата енергия, а така също вечните материализации в Рая и централната вселена.

4. ПРЕВРЪЩАНИЯ НА ЕНЕРГИЯТА И ВЕЩЕСТВОТО

Светлината, топлината, електричеството, магнетизмът, химизмът, енергията и веществото - по своя произход, природа и предназначение - са всъщност едно и също нещо, еднакво както и другите веществени реалности, за сега още не открити на Урантия.

Ние не до край разбираме безчислените изменения, на които може да се подлага физическата енергия. В една вселена тя може да се проявява във вид на светлина, в друга - като светлина и топлина, в трета - във вид на неизвестни на Урантия форми на енергията. Чрез милиони и милиони години тя може отново да се появи във вид на активна, нарастваща електрическа енергия или магнетизъм; а още по-късно, в една от следващите вселени, тя може отново да стане една от формите на изменчивото вещество, което, претърпявайки редица превръщания, да изчезне (външно, физически) в един от великите катаклизми. А след това, след изтичане на безчетни епохи и безкрайни скитания по безчислените вселени, тази същата енергия може да се появи отново, нееднократно изменяйки своята форма и потенциал. И така се продължават тези видоизменения по протежение на сменящите се епохи в неизчислимите светове. Така веществото неотклонно се движи напред, претърпявайки превръщания във времето, обаче неизменно въртейки се по кръга на вечността; даже ако в течение на дълго време нещо възпрепятства възвръщането на веществото към своя източник, то неизменно реагира на него и продължава своя път, предопределен от изпратилата го Божествена Личност.

Енергетическите центрове и техните партньори имат най-непосредствено отношение към привеждането на ултиматона в орбити и въртенето на електрона. Тези уникални същества контролират и съединяват енергията благодарение на умелото манипулиране с основните единици овеществена енергия - ултиматоните. Те се разпореждат с енергията, циркулираща в това първично състояние. В сътрудничество с физическите регулатори те са способни ефективно да контролират и направляват енергията даже след като, когато тя преминава на електронно ниво - така наречения електронен стадий. Но мащаба на техните действия изключително се свива, когато електронно организираната енергия попада във водовъртежа на атомните системи. След подобно овеществяване тези енергии се оказват в пълна зависимост от силите на притегляне, създавани от линейната гравитация.

Гравитацията оказва позитивно въздействие на силовите трасета и енергетическите канали на енергетическите центрове и физическите регулатори, но тези същества притежават само отрицателно отношение към гравитацията, което се явява проявление на техните антигравитационни свойства.

По цялото пространство студът и други фактори участвуват в съзидателната трансформация на ултиматоните в електрони. Топлината се явява мярка за електронната активност, в същото време когато студа просто означава отсъствие на топлина, относителен енергетически покой - статус на всеобщия силов заряд на пространството в случай, ако нито възникващата енергия, нито организираното вещество не биха присъствували и не биха реагирали на гравитацията.

Именно присъствието и действието на гравитацията препятстват появяването на теоретическата абсолютна нула, защото температурата в междузвездното пространство не е равно на нула. В цялото организирано пространство има реагиращи на гравитацията енергетически потоци, силови контури и ултиматонна активност, а така също възникващи електронни енергии. В същност, пространството не се явява пусто. Така и атмосферата на Урантия става все по-разредена и на височина около три хиляди мили започва да преминава в пространствено вещество, обичайно да дадения регион от вселената. В най-близкото към пустото пространство, известно в Небадон, в един кубически дюйм се наброяват сто ултиматона - еквивалент на един електрон. Такава разреденост на веществото се счита практически за пусто пространство.

Температурата - топлината и студа - се явяват втория по значение фактор в областта на еволюцията на енергията и веществото, отстъпвайки само на гравитацията. Ултиматоните послушно се подчиняват на екстремалните температури. Ниските температури са благоприятни за някои форми на електронно строителство и сглобяване на атоми, в същото време когато високите температури опростяват всевъзможните разцепвания на атомите и дезинтеграцията на веществото.

Високата температура и налягане, съществуващи при определени състояния в недрата на слънцата, могат да разрушат кои да са, освен най-простите, асоциации на веществото. По такъв начин, високата температура е способна да преодолее гравитационната устойчивост. Обаче никои от известните слънчеви температури или налягания не са в състояние отново да превърнат ултиматоните в силова енергия.

Нагорещените слънца могат да преобразуват веществото в различни видове енергия, в същото това време когато черните светове и цялото външно пространство са способни да забавят електронната и ултиматонна активност до стадия на превръщане на тези енергии в това вещество, от което са създадени световете. Някои електронни асоциации от закрит тип, еднакво както и много от асоциациите на ядреното вещество, се образуват при изключително ниски температури в откритото пространство и по-късно се увеличават за сметка на обединяването с по-крупни струпвания на овеществяващата се енергия.

Във всички тези нескончаеми превръщания на енергията и веществото ние сме длъжни да отчитаме въздействието на гравитационното налягане, а също така антигравитационното свойство на ултиматонните енергии при някои състояния, определяеми от температурата, скоростта и въртенето. Температурата, енергетическите токове, разстоянието, присъствието на живите организатори на силата и управляващите енергията също така влияят на всички явления в преобразуването на енергията и веществото.

Увеличаването на масата във веществото е равно на увеличаване на енергията, разделена на квадрата на скоростта на светлината. В динамично отношение работата, която може да свърши намиращото се в състояние на покой вещество, е равна на енергията, изразходвана за доставката на неговите основни части от Рая, с изключване съпротивлението на силите, преодолени при преноса, а също така на взаимното притегляне на частиците вещество.

За съществуването на доелектронната форма на веществото указват двете атомни тегла на оловото. Оловото в изначална формация тежи малко повече от това, което се получава в процеса на разцепление на урана за сметка на излъчването на радий; и тази разлика в атомното тегло представлява по себе си действителната загуба на енергия при атомния разпад.

В полза на относителната цялост на веществото говори и този факт, че енергията може да се поглъща или освобождава само в тези точни количества, които урантийските физици са нарекли квант. Това мъдро условие, съществуващо в материалните светове, позволява на вселените успешно да функционират.

Количеството свързана или освободена енергия при изменение на електронните или други позиции винаги е равна на "квант" или на кратната му величина, обаче колебателното или вълнообразно поведение на такива единици енергия изцяло се определят от размерите на съответствуващите материални структури. Подобни вълнообразни енергетически пулсации 860 пъти превишават диаметъра на ултиматоните, електроните, атомите или други частици, притежаващи такива свойства. Нескончаемата бъркотия, съпровождаща наблюденията на вълновата механика за поведението на кванта, се обяснява с наслагването на енергетическите вълни: два върха могат да се обединят с образуването на връх с двойна височина, в същото време както върха и подножието могат да се съединят, привеждайки се към взаимно изключване.

5. ПРОЯВЛЕНИЯ НА ВЪЛНОВАТА ЕНЕРГИЯ

     В свръхвселената Орвонтон съществуват сто октави на вълновата енергия. От тези сто групи проявления на енергията, на Урантия напълно или частично са известни шестдесет и четири. На слънчевите лъчи се падат четири октави по свръхвселенската скала, при това видимите лъчи обхващат една октава - четиридесет и шестата от дадения ред. След нея идва ултравиолетовата група, по-нататък, по нарастване, десетте октави съответствуват на рентгеновите лъчи, след които идват гама-лъчите на радия. Тридесет и двете октави над видимата светлина на слънцето представляват по себе си лъчи на енергията от външното пространство, които толкова често се бъркат със свързаните със тях и силно възбудени малки частици от веществото. Спускайки се по скалата надолу, след видимата светлина идват инфрачервените лъчи, а следващите тридесет октави представляват по себе си диапазона на радиопредаванията.

От гледна точка на урантийската научна мисъл от двадесети век, вълнообразното проявление на енергията може да се класифицира в десет групи.

1. Инфраултиматонни лъчи - погранични въртения на ултиматоните, започващи да приемат определена форма. Това е първият стадий на възникващата енергия, на който може да се регистрират и измерват вълнообразните явления.

2. Ултиматонни лъчи. Съсредоточаването на енергията в най-малките сфери на ултиматоните довежда към появяване в обема пространство на колебания, поддаващи се на откриване и измерване. И дълго преди това, когато физиците ще открият ултиматона, те несъмнено ще открият феномена на тези изливащи се на Урантия лъчи. Тези къси и мощни лъчи представляват изначалната активност на ултиматоните, забавяни до това състояние, когато изменението на техните свойства довежда до електронната организация на веществото. По степента на обединяване на ултиматоните в електрони протича уплътняване и, като следствие, акумулиране на енергия.

3. Къси пространствени вълни. Тези най-къси от всички чисто електронни колебания отразяват доатомния стадий в дадената форма на веществото. За възникване на такива лъчи трябват изключително високи или ниски температури. Съществуват два типа от тези пространствени лъчи: единия съпровожда раждането на атомите, а другия свидетелствува за атомния разпад. Най-мощното излъчване излиза от най-плътната плоскост в свръхвселената - Млечния Път, който също така се явява най-плътната плоскост на външните вселени.

4. Електронен стадий. Този стадий на енергията се явява основа на всяка материализация в седемте свръхвселени. Всеки път, когато електроните преминават от външните орбити на вътрешните, се изпускат квантове енергия. В следствие на орбиталните премествания на електроните протича отделяне или поглъщане на строго определени и еднакви, можещи да бъдат измервани частици светлинна енергия, в същото време когато отделния електрон винаги се лишава от частица светлинна енергия в процеса на стълкновение. Вълнообразните проявления на енергията съпровождат също така действията на положително заредените тела и други елементи на електронния стадий.

5. Гама-лъчи - това е излъчване, характеризиращо спонтанното разцепване на атомното вещество. Най-добрата илюстрация за дадената форма на електронна активност се явяват феномените, свързани с разпада на радия.

6. Група на рентгеновите лъчи. Следващата стъпка в забавянето на електрона довежда до появяването на различни форми на слънчевите и изкуствено генерирани рентгенови лъчи. Електронният заряд създава електрическо поле; движението се явява източник на електрически ток; токът създава магнитно поле. Когато електронът внезапно бъде спрян, възникващото в следствие на това електромагнитно смущение генерира рентгенов лъч; рентгеновият лъч се явява това смущение. Слънчевите рентгенови лъчи са идентични с тези, които се генерират по механичен начин за изследване на вътрешния строеж на човешкото тяло, с изключение на това, че те са с малко по-дълги.

7. Ултравиолетови, или химически, лъчи на слънчевата светлина и различната механична продукция. 

8. Бяла светлина - цялата видима слънчева светлина. 

9. Инфрачервени лъчи - по-нататъшното забавяне на електронната активност и още по-голяма приближаване към стадия на осезаемата топлина.

10. Електромагнитни вълни - тези енергии, които се използуват на Урантия за далечна свръзка.

От всички тези използувани на Урантия енергии човешкото око е способно да реагира само на една октава - пълния диапазон на обикновената слънчева светлина.

Така наричаният ефир се явява само общо название за групите от силови и енергетически активности, протичащи в пространството. Ултиматоните, електроните и другите масови струпвания на енергията са в същност еднородни частици вещество, и, пресичайки пространството, те действително се преместват по права линия. Светлината и всички други форми на осезаемите проявления на енергията се състоят от последователност на определени енергетически частици, които се преместват по права линия, ако не се отчита влиянието на гравитацията и други привнесени сили. Това, че в условията на някои наблюдения тази последователност на енергетическите частици се представят във вид на вълнообразни явления, се обяснява със съпротивлението на недиференцираната силова покривка на цялото пространство - хипотетичния ефир, - а също така на междугравитационната еластичност на съвкупните струпвания на вещество. Пространството между частиците вещество, а също така началната скорост на енергетическите лъчи, определят вълнообразното проявление на много форми в енергията-вещество.

Възбуждането в обем от пространството привежда към вълнообразна реакция на преминаване на бързо преместващите се частици вещество - също както преминаващите колебания по водата повдигат вълни с различна амплитуда и интервали.

Поведението на изначалната сила привежда към възникване на явления, които в многото са аналогични на постулирания от вас ефир. Пространството не се явява пусто; в цялото пространство сферите се въртят и се носят бързо напред по океана на разпростряната сила-енергия; не се явява пуст и пространствения обем на атома. Още повече, ефирът не съществува, и именно отсъствието на този хипотетичен ефир позволява на обитаемите планети да избегнат падането на слънцето, а въртящият се по своята орбита електрон - се удържа от притеглянето на положителния потенциал на ядрото ( протона).

6. УЛТИМАТОНИ, ЕЛЕКТРОНИ, АТОМИ

В това време когато пространственият заряд на универсалната сила се явява еднороден и недиференциран, организацията на проявената енергия във веществото е свързана с концентрация на енергията в дискретни маси, имащи определени размери и устойчиво тегло - точна реакция на гравитацията.

Локалната, или линейната, гравитация започва да действува в пълна степен с появяване на атомната организация на веществото. Доатомното вещество притежава слаба реакция на гравитацията при активиране на рентгеновите лъчи и други аналогични енергии, но свободните, неприкрепени и незаредени частици в електронната енергия или свободните ултиматони не се подлагат на измеримото въздействие на линейната гравитация.  

Ултиматоните функционират посредством взаимното притегляне, реагирайки само на пръстеновидното гравитационно привличане на Рая. Не притежавайки реакция на линейната гравитация, те, по т