I died in a car crash two days ago
Was unrecognizable
When they pulled me from the gears
No one's fault, no one's bottle
No one's teenage pride or throttle
Our innocence is all the worse for fears
The other walked away alive
Arms wrapped now around his wife

My lover sits, the silent eye
In a hurricane of warmth and word
My mother trembles with the sobs
Whose absence seems absurd
My sister shouts to let her see
Through the cloud of crowd surrounding me
My colleagues call for silence in my name

I died in a car crash three months ago
They burned me until I glowed
And crumbled to a fine gray sand
Now I am nothing, everywhere
Several breaths of strangers' air
And all thoughts ever written in my hand
They plant my tree out in the yard
It grows but takes the winter hard

My lover holds a knife to wrist
Says tomorrow comes, hold on a while
My mother tosses in the sheets
And dreams me holding my own child
My sister plays our homemade tapes
Laughs as tears run down her face
My office door now wears a different name

I died in a car crash four years ago
My tree drinks melted snow
Just eight feet tall a pale and fragile thing
Bee stings beaches bright vacations
Sunburnt high-school graduations
A sparrow healing from a broken wing
This year a glimpse of second chances
Tiny apples on my tree's branches

My lover hears the open wind
And crawls blinking into the sun
My mother leafs through photographs
And thinks "yes she was a lovely one"
My sister can't decide her truth
Asks aloud what I might do
In a conference hall my brief efforts engraved

I died in a car crash
A lifetime ago it seems
Been a decade or two or three
They've just release a new design
Bars and bags front and behind
My fate now an impossibility
Safely packaged hurtling down
The highway hardly make a sound

My lover very much alive
Arms wrapped now around his wife

---

Умрях в катастрофа преди два дни.

Бях неразпознаваема, когато бе извадиха изпод колата.

Ничия вина, ничие пиянство,

ничие тинейджърско самохвалство или бърза скорост.

Невинността ни е най - пагубна за страховете.

Другият се измъкна жив,

сега ръцете му прегръщат жена му.

Любимият ми стои, тихите му очи

са в ураган от топлина и думи.

Mайка ми трепери обляна в сълзи.

Чие отсъствие изглежда абсурдно?

Сестра ми крещи, за да може да я чуе

през тълшата, която ме заобикаля.

Колегите ми ме почитат с тишина.
 

Умрях в катастрофа преди три месеца.

Te ме изгориха,

докато не станах на красива сива пепел.

Сега съм нищо, навсякъде съм.

Няколко вдишвания на непознати

и всяка мисъл, изписана някога по ръката ми.

Те ми посадиха дърво в двора.

То расте, но трудно понася зимата.

 Любимият ми държи нож над вените си.

Казва си : " Утре ще дойде, спри се за малко."

Майка ми пада върху леглото

и мечтае да ме види как държа детето си.

Сестра ми гледа клиповете ни заедно.

Смее се, а сълзите се стичат от очите и.

Сега на вратата на офисът ми има друго име.
 

Умрях в катастрофа преди четири години.

Дървото ми вече пие разтопеният сняг.

Високо само два метра, бледо и крехко нещо.

Пчели, плажове и ваканци,

слънчеви изгаряния, дипломиране.

Врабче се възтановява от счупено крилце.

Тази година е бегъл поглед на едно ново начало,

ябълки по клоните на дървото ми.

Любимият ми чува вятърът

и пълзи, премигвайки, към слънцето.

Майка ми разлиства албумите

и си мисли: " Да, тя беше прекрасна."

Сестра ми не може да реши сама,

пита се какво бих направила аз.

В конферентната зала името ми е гравирано.
 

Умрях в катастрофа

сякаш преди цял живот.

Мина се век или два, може би три.

Сега колите са по - безопастни,

съдбата ми вече изглежда невъзможна.

Предпазни възглавници при сблъсък,

магистралата  едвам издава звук.
 

Любимият ми е жив,

сега ръцете му са около жена му.

http://www.youtube.com/watch?v=qx37tmlfdzA