Да се нараним запоследно....
Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго...
Губя те.
Мракът
се сгъстява бавно.
Стъпките
ти на сбогуване
поглъщат всичко
живо,
в моят храм
заглушават
молитвите
"върни се!".
А дори не вярвам!
Сляпо
отчаяние.
Вярвам-
създадени сме
да се нараняваме.
Ще се върнеш
за последно
да се целунем,
за да ме заболи.
Познавам те.
Довърши ме.
М
О
Л
Я
Т
Е
...
© Галин Георгиев Todos los derechos reservados