Злость и ярость смешались
В прохладе любви,
Смерть холодным клинком
Проскользнула в ночи.
Волчий вой расколол
Сердца лед на куски,
И луна заковала
Его на замки.
Тяжесть мощных цепей
Давила на грудь,
И от острых ножей,
Кровь вскипела, как ртуть.
Нет больше любви
В человеческом теле.
От предательства, боли,
Она не стерпела...

Злоба и ярост се смесват
в прохладата на любовта,
смърт със студено острие
се промъква  в нощта.
Вълчи вой разцепва
сърцето на ледени парчета
и луната оковава
го във вериги.
Тежест мощна го вцепенява,
притиска го в гърдите
и от остър нож
кръв закипява, като живак.
Няма повече любов
в човешкото тяло.
От предателството боли,
тя не можеше да търпи...