4.30 СУТРИНТА

Музика, текст: Пламен Сивов

Пиано: Самуел Ефтимов

Във четири и половина сутринта

тя се събужда сгушена до мене,

а после става тихо, докосва ме с ръка,

прозореца отваря и ме гледа.

Във четири и половина сутринта

тя взира се във изгрева далечен,

ала не знае, че това е просто смърт,

усмихната под маската на вечност.

Тя плува сред морето от лица

и търси верен брод, за да не падне.

Добре дошли във нейната страна

и на живота в късното ѝ пладне.

Във кой ли детски сън съм я сънувал

и тайното ѝ име съм шептял?

Гадаел съм неистово чертите

на лицето нежно под воала бял.

Ще бъде ден и веселото пладне

над къщата ѝ пак ще затрепти.

Тя все така усмихва се през пръсти

и вярата ѝ като ледник се топи.

Във четири и половина сутринта

копнежът надвил е неясната мисъл,

но някой ще дойде безспорно, нали:

в утробата семе да плисне, в душата ѝ – смисъл.

Не потрепва ли пламък в очите сега

и потта на света ли във нея избива?

Само слънцето кръгло ще узнае това,

от което се смее, от което умира.

И е толкова рано… И чуваме как

отдалеч уморено се прозяват поетите,

но със нея, със нея говорят сега

сетивата на тази планета.

А утринният дъжд измива

до бяло сънищата на града

и всеки паднал ангел ще се вдигне

във четири и половина сутринта.