-Тръгни! - ти казвам- и удрям те с камшик!
А ти ме гледаш в очите със невяра...
Не направи крачка, не отрони вик.
И аз останах с тебе да те чакам.
- Остани! - те молех... Остани!
Ще свикнеш! - казвах ти. Ти можеш!
От твоят поглед се смутих
и смалих се в своята нищожност.
- Обичай-шепнех ти в нощта.
Ду-ша-та ми пред тебе ко-ле-ни-чи.
Ти в краката ми виновно заскимтя,
от раните си като куче...
- Не плачи! Не страдай! Забрави!
Аз молех те отново... И те мразех!
Почти от болка тогава ме уби,
а казват, че сърцето не боли.
Музика https://www.youtube.com/watch?v=NgcERwjdrqw