Писмо изпратено по вятъра ★ Поезия и прочит Анабел

Напиши ми, море, напиши ми стих за любов,
за дъх последен в рибарските мрежи залязъл.
За тежест в гърдите, напиши ми за тревога...
за една жена на брега,
която оставих без вест да ме чака.

Напиши ми, море..
Напиши ми по вълните, как линея-кораб без бряг..
как в гърлото ми, името и като котва спира.
А червената и рокля като флаг червен за мен превръща
в безспирен този свят. И няма пристанище. Даже и къща.

Напиши ми, море, защото аз не мога..
Тя престана да се смее...
като светлина от фар посоката отнех и.
Сега съм ледник аз, сред вълните ти зимувам
и в очите и.. като в пропасти черни.. потъвам.

Напиши ми, море, напиши ми стих за любов,
една голяма любов като седемстотин морета...
И кажи и, че мъжът в страхливец се превръща,
щом жена лелее по начин единствен такъв,
че дори и с дъх последен, дори без пристанище, даже без къща -
не посмя да и каже за тази любов и до днес..