Трохичка— ★ — Поезия и прочит Анабел

От недоспиване болят ме костите,
а никак не искам да спя!
Ще се събудя пак. И въпросите,
ще бодат във мен като с игла.
Сънят е малка гара между Гарите!
Пет минути. Само за цигара.
На мен ми трябва цяло Гарище!
... в което да не палят хора.
На мен вселена ми трябва! Вулкан!
Да изгори във мене всички фасове!
И в този свят като в крайпътен хан
да сервирам сърцата на гладните.
На мен ми трябва необят могъщ!
Не хала, не стихия в него да бъда,
а трохичка любов от хляба насъщ,
в цялата хорска паст да потъна...
Музика https://www.youtube.com/watch?v=j1xW3H-uESE