... защото много, много много те обичам ★ Поезия и прочит Анабел

Над мен ти небето си разтваряш
усмихват ми се пак очите ти добри...
Със светлина от обич ти ме пазиш
и боли те, знам, когато в мен боли..
А когато съм добре се радваш много
в мен като сто поточета бълбукаш
пак съм твоето хвърчило босоного
ти.. и като дете, и като Мъж ме обичаш
Валиш над мен като триста тона дъждове
а очите ти са две врабчета мокри...
протягат моретата ми всички, своите ръце
и летят към тебе всичките ми лодки..
Тогава се събужда слънцето-сънено дете..
и иска между нас със тебе да се сгуши
от очичките му две сълзи на Бог блестят,
защото... много, много-много те обичам.
МУЗИКА https://www.youtube.com/watch?v=oGfngSNOcUo