Baltazar
8 резултата
Откурвено е на'що ежедневие,
и погледа ми злободневен е,
нормално днес се счита
морал, духовност, знание, не се зачита.
И всеки вика, блъска, тръшка, псува и вдига олелия ...
и погледа ми злободневен е,
нормално днес се счита
морал, духовност, знание, не се зачита.
И всеки вика, блъска, тръшка, псува и вдига олелия ...
960
В секунда се измерва веч живота
и пауза не познава той,
единствен лъч се крие във твоята душа,
а моята не знае миг покой.
И знал съм те от вчера, ...
и пауза не познава той,
единствен лъч се крие във твоята душа,
а моята не знае миг покой.
И знал съм те от вчера, ...
581
Беше студена пролетна вечер. Облаците - надвиснали над пустия и сив град. Вятърът свистеше между мъждукащите улични лампи, чиято светлина правеше конкуренция единствено на кратките лунни проблясъци. Хората липсваха, улиците – тъмни и черни, а сенките се прокрадваха между сградите сякаш крояха нещо. ...
2326
1
5
Априори
Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето... ...
Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето... ...
902
ХОРА - ЖИВОТ
Върти, не спира се. Не знае той покров.
Тупти, ламти в неспирно пиршество.
Обвит във болка, радост и любов.
Роден от мрака на невежество. ...
Върти, не спира се. Не знае той покров.
Тупти, ламти в неспирно пиршество.
Обвит във болка, радост и любов.
Роден от мрака на невежество. ...
1181
Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата ...
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата ...
1158
3
Нощта е тиха, луната свита на половина.
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.
Единствен лъч на светлина ...
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.
Единствен лъч на светлина ...
1517
10
Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи, ...
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи, ...
1620
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
