BuRn_AliVe
193 резултата
Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...
822
6
Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне, ...
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне, ...
925
12
Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
699
9
Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...
821
21
Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила ...
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила ...
1120
15
Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
583
9
Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
837
11
Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...
843
21
Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...
917
17
На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.
Разстила се над улиците ...
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.
Разстила се над улиците ...
757
11
Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
942
14
Забравен във прахта
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...
824
14
От Burn_Alive (Александър) и MrN (Ивелина)
Дори да ме убиваш,
угасвайки, аз пак
и пак "Обичам те..."
ще шепна тихо... ...
Дори да ме убиваш,
угасвайки, аз пак
и пак "Обичам те..."
ще шепна тихо... ...
671
6
Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...
685
9
Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...
834
13
Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...
834
16
Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
864
15
Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър ...
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър ...
1234
12
Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...
821
8
Вдъхновено от "Зеленият път"
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля, ...
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля, ...
758
13
Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...
1280
14
Не се страхувай.
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...
663
8
Родени са ръцете
да прегръщат.
Да носят мир.
А не вериги.
Родени устните ...
да прегръщат.
Да носят мир.
А не вериги.
Родени устните ...
631
5
Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай. ...
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай. ...
728
12
Защо ни е да спим,
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...
938
23
1522
16
Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...
959
12
(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце! ...
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце! ...
738
9
Обичам да руша.
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя ...
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя ...
830
19
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153311 - оригиналът... или вдъхновението?
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...
748
10
Не са ми нужни дънки
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...
765
9
Свещ съм. Запали ме
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...
916
12
Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...
3060
5
22
Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...
782
17
От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...
805
10
Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
922
18
Умират мигновенията.
Други ще ги заменят.
Нека си текат! Не могат
болката ми да смекчат.
Отвъд стените сетих те ...
Други ще ги заменят.
Нека си текат! Не могат
болката ми да смекчат.
Отвъд стените сетих те ...
681
11
Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...
812
9
От пепелищата роден съм.
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...
776
2
10
Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път! ...
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път! ...
861
17
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
