BuRn_AliVe
193 резултата
Обгърна ме тихата вечер
със своя нежен покров.
Навън заръмя и до мен
китарата вярна застана.
И тъй, във лиричния звън ...
със своя нежен покров.
Навън заръмя и до мен
китарата вярна застана.
И тъй, във лиричния звън ...
597
6
На 18.03.2010 г. в гр. Троян мъж прави пълни самопризнания за бруталното
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това ...
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това ...
625
8
(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна ...
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна ...
620
8
Телата мълчат.
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера ...
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера ...
591
6
Когато в сива слепота
поредната лъжа ме дави,
с твоите очи проглеждам.
Моя истина си ти.
Когато в огнени окови ...
поредната лъжа ме дави,
с твоите очи проглеждам.
Моя истина си ти.
Когато в огнени окови ...
778
14
Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите ...
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите ...
953
15
Живот ли е? Или комедия?
Ужасно правдива пародия
на лошо прикрита трагедия,
съвършено фалшива мелодия?
Нима сме безгласни актьори, ...
Ужасно правдива пародия
на лошо прикрита трагедия,
съвършено фалшива мелодия?
Нима сме безгласни актьори, ...
647
8
Спря дъхът ми учестен.
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен. ...
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен. ...
670
7
Очи отварям. Но и сляп съм.
Всичко наоколо дави се в мрак.
Осквернен ми е целият свят,
гневни талази заливат ме пак.
Тръгвам... накъде? Не знам. ...
Всичко наоколо дави се в мрак.
Осквернен ми е целият свят,
гневни талази заливат ме пак.
Тръгвам... накъде? Не знам. ...
637
8
Случайно вчера пътя ми пресече
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е, ...
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е, ...
615
7
А в началото бе мракът.
Като дни секундите течаха,
преливащи от самота и болка.
Но в живота - пясъчен часовник,
те само прости песъчинки бяха... ...
Като дни секундите течаха,
преливащи от самота и болка.
Но в живота - пясъчен часовник,
те само прости песъчинки бяха... ...
505
4
Колко обещания, колко клетви
оставих аз да чезнат в забрава.
Колко невидими рани нанесох,
пътя към теб посипах с жарава...
Като въглени по нежната ти кожа ...
оставих аз да чезнат в забрава.
Колко невидими рани нанесох,
пътя към теб посипах с жарава...
Като въглени по нежната ти кожа ...
628
5
Полетях към дъното на пропастта -
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах ...
кървяща рана, дълбоко в мен открита.
С отворени обятия прие ме Адът,
погълна ме пастта му, в пламъци обвита.
Дори с последната си фибра чувствах ...
562
4
Тегли ни някой към дъното
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно, ...
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно, ...
478
1
Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...
699
6
Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...
589
5
Забързани в покоя на нощта,
глухо отекват твоите стъпки.
Наблюдавам те. Вървиш сама.
Бликаща рана в гърдите ти зрее -
спомен кървящ от минал живот. ...
глухо отекват твоите стъпки.
Наблюдавам те. Вървиш сама.
Бликаща рана в гърдите ти зрее -
спомен кървящ от минал живот. ...
588
3
ОТНОВО побягнах...
A толкова близо беше върхът!
Но вече без сили останах...
Безмилостно смачка светът
последната моя отбрана. ...
A толкова близо беше върхът!
Но вече без сили останах...
Безмилостно смачка светът
последната моя отбрана. ...
635
3
Сънят всяка нощ ме понася
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна... ...
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна... ...
1072
18
Край улицата оживена,
на ръба на тротоара,
веднъж едно момче приседна
и облегна на коляно
стара и очукана китара. ...
на ръба на тротоара,
веднъж едно момче приседна
и облегна на коляно
стара и очукана китара. ...
1012
4
Къде си?
Безсънна нощ е.
Твоята топлина
далечна някакси сещам...
... но все още! ...
Безсънна нощ е.
Твоята топлина
далечна някакси сещам...
... но все още! ...
872
5
Тъмни тайни като хиляди стрели
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене ...
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене ...
772
8
Ще бъдеш ли със мен, когато
дойде краят на вечната война,
и след титаничен сблъсък мракът
безмилостно погълне умиращата
светлина? ...
дойде краят на вечната война,
и след титаничен сблъсък мракът
безмилостно погълне умиращата
светлина? ...
714
6
„Не вярваш ти във мен!” -
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù ...
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù ...
748
3
... а ти си просто стара снимка,
прозорец към отминалите дни.
Образ бледен, силно изсветлял
на това, което бе преди...
... а сега си толкова студена, ...
прозорец към отминалите дни.
Образ бледен, силно изсветлял
на това, което бе преди...
... а сега си толкова студена, ...
588
4
Над планини, морета и гори,
отеква дълго чакан боен вик.
В сърцата огън той да разгори,
само във единствен миг!
„Напред!” рог мощен призовава. ...
отеква дълго чакан боен вик.
В сърцата огън той да разгори,
само във единствен миг!
„Напред!” рог мощен призовава. ...
673
1
Хаос... и мрак...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден. ...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден. ...
537
2
Все още помня,
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама, ...
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама, ...
614
3
Мисълта ми рее се свободна
в облаците, из лазурното небе.
И всичко, що във мен се ражда,
процъфтява в тези редове.
Странно лек съм, сякаш окрилен! ...
в облаците, из лазурното небе.
И всичко, що във мен се ражда,
процъфтява в тези редове.
Странно лек съм, сякаш окрилен! ...
594
5
Мечти, в лед сковани.
Стремежи, стъпкани в калта.
Усилия, на вятъра пръснати.
Един заглушен глас.
Това съм аз... ...
Стремежи, стъпкани в калта.
Усилия, на вятъра пръснати.
Един заглушен глас.
Това съм аз... ...
729
9
Каза ми преди един поет:
„В живота ти, каквото и да става,
никога не спирай да обичаш!”
Приех приятелския му съвет
и без дори да го съзнавам, ...
„В живота ти, каквото и да става,
никога не спирай да обичаш!”
Приех приятелския му съвет
и без дори да го съзнавам, ...
797
3
Вървиш по тези пусти улици без цел.
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво, ...
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво, ...
763
5
В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.
Загледан в следите ù долу в снега, ...
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.
Загледан в следите ù долу в снега, ...
1047
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
