BuRn_AliVe
193 резултата
Върви. Не ще ме видиш вече.
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму ...
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму ...
587
5
Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно, ...
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно, ...
721
5
Приказна е тая зимна вечер!
Сияят сякаш хладните простори!
Ела. Да се научим да летим.
Да помни севернякът нашата история.
Защото нещо тайнствено сега ...
Сияят сякаш хладните простори!
Ела. Да се научим да летим.
Да помни севернякът нашата история.
Защото нещо тайнствено сега ...
769
9
обезличен
понасям кръста си
под ласките на бича
свещена безвъзвратност
поемам на война ...
понасям кръста си
под ласките на бича
свещена безвъзвратност
поемам на война ...
524
6
До земи челото дръж опряно
и бъди щастлив и хрисим.
На тоя свят какво ли ти остана?
Живот за дажбата огризки.
Гордост пуста! Захвърли я! ...
и бъди щастлив и хрисим.
На тоя свят какво ли ти остана?
Живот за дажбата огризки.
Гордост пуста! Захвърли я! ...
518
2
Напират в зениците есени.
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,
нека изпием живота до дъно!
До гуша ми дойде от лабиринти! ...
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,
нека изпием живота до дъно!
До гуша ми дойде от лабиринти! ...
814
3
Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.
Нима, кажи, не е лишен от разум ...
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.
Нима, кажи, не е лишен от разум ...
640
6
Вдъхновено от скорошните събития на бургаското летище.
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар. ...
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар. ...
743
9
Онова момче не съм навярно.
Не си и ти предишното момиче.
Това между ни, мисля си отдавна,
съвсем на обич не прилича.
Зад себе си оставям този свят ...
Не си и ти предишното момиче.
Това между ни, мисля си отдавна,
съвсем на обич не прилича.
Зад себе си оставям този свят ...
691
11
500
4
Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
Държи ме със страшна прокоба — ...
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
Държи ме със страшна прокоба — ...
669
8
Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...
588
4
Рушат се състарените фасади
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
591
10
С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка. ...
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка. ...
655
11
Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди ...
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди ...
492
2
Помръква хоризонтът. Слушай!
В очакване земята тръпне.
И тишината, след вековна суша,
пронизва пак далечен тътен.
В безкрая неизменно устремени, ...
В очакване земята тръпне.
И тишината, след вековна суша,
пронизва пак далечен тътен.
В безкрая неизменно устремени, ...
742
6
Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим ...
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим ...
816
4
О, нека фонтани
обливат плътта ми
със кърваво злато,
прокажена нека
да чезне душата ...
обливат плътта ми
със кърваво злато,
прокажена нека
да чезне душата ...
625
10
Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле ...
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле ...
729
7
Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...
681
10
Топла усмивка дари ми.
Дари ми далечна звезда.
И каквото ще да става -
не забравяй своята мечта.
Местенце всекиму светът ...
Дари ми далечна звезда.
И каквото ще да става -
не забравяй своята мечта.
Местенце всекиму светът ...
693
9
Избори:
Вдигни глава, народе,
гласът ти нека загърми!
(Върнеш ли се в обора,
разкъсай черната овца!) ...
Вдигни глава, народе,
гласът ти нека загърми!
(Върнеш ли се в обора,
разкъсай черната овца!) ...
516
1
Родих се в песента на ветровете
и в шепота на дъбовите клони,
жадно пих от слънчевите извори,
от сенките на старите корони.
И ето, че своята горда снага ...
и в шепота на дъбовите клони,
жадно пих от слънчевите извори,
от сенките на старите корони.
И ето, че своята горда снага ...
532
4
Заробен в смъртно тяло,
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете ...
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете ...
712
8
У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара, ...
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара, ...
561
5
Помниш ли дивната пролет
и тихите горски пътеки,
и очите, невинно зареяни
далеч из несбъднати дни?
Помниш ли златното лято, ...
и тихите горски пътеки,
и очите, невинно зареяни
далеч из несбъднати дни?
Помниш ли златното лято, ...
866
11
Нима ще си спомниш за мойто прихлупено кепе,
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...
800
10
Душата ми-трепет
барабани по волана
и търси да зърне
сред нощния мрак
подарени съзвездия. ...
барабани по волана
и търси да зърне
сред нощния мрак
подарени съзвездия. ...
646
11
Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...
1069
14
Изтичат годините,
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма ...
мъртви, сиротни,
забулени в черно
- позорен воал.
Рождената стигма ...
559
1
6
И днес заглавията тръбяха:
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба. ...
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба. ...
571
1
Стържат скалистия път
тежки челични вериги,
- в ръждива прегръдка
със живата, тръпнеща плът.
Късайки плътния мрак, ...
тежки челични вериги,
- в ръждива прегръдка
със живата, тръпнеща плът.
Късайки плътния мрак, ...
699
7
Дантела и сатен. Тъга
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна. ...
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна. ...
628
4
Ще дойде ден да се възправи
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.
Ще възкръсне тъжната пустиня ...
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.
Ще възкръсне тъжната пустиня ...
631
4
Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад! ...
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад! ...
604
5
Пронизват парещи импулси
задъхания ход на дните.
И ето, отброяваме години.
Мъничко тъга горчи в душите.
Очакват ни безброй пътеки. ...
задъхания ход на дните.
И ето, отброяваме години.
Мъничко тъга горчи в душите.
Очакват ни безброй пътеки. ...
865
10
Как? Нима съм сляп и глух?
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити. ...
На истината пътя изоставих
и човешко слово не дочух.
Те под пясъците и прахта
останали са някъде покрити. ...
723
10
Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат, ...
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат, ...
693
5
Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад, ...
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад, ...
722
5
Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради ...
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради ...
639
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
