pureblack
100 резултата
Веднъж попитах красотата.
- Къде си?
- Как къде?
-До теб, не ме ли виждаш? - обидено ми отговори.
- А може ли да си направя плюшено мече? ...
- Къде си?
- Как къде?
-До теб, не ме ли виждаш? - обидено ми отговори.
- А може ли да си направя плюшено мече? ...
682
11
Грешка ли е, че се взирам във фасадите
на бездушните създания?
Греша ли като искам да ги нарисувам?
Спомени да им създам.
С чувствата си да ги развълнувам. ...
на бездушните създания?
Греша ли като искам да ги нарисувам?
Спомени да им създам.
С чувствата си да ги развълнувам. ...
454
5
484
2
Ще вляза в противоречивия свят на решенията.
Ще се полутам като в универсален магазин.
Може би ще дам простор на глезотиите си...
А накрая знам - ще стана пак сериозен.
Ще си взема дозата прощение за другите, ...
Ще се полутам като в универсален магазин.
Може би ще дам простор на глезотиите си...
А накрая знам - ще стана пак сериозен.
Ще си взема дозата прощение за другите, ...
487
5
Дълго си мислех, че става от мене поет!
Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.
Със сложни герои римувах вселената.
Рисувах на Слънцето китни премени.
Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите. ...
Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.
Със сложни герои римувах вселената.
Рисувах на Слънцето китни премени.
Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите. ...
532
6
Окачих си камък от тъга.
Ще скоча в пустата реалност...
.............................................................
Реших! - Няма да скоча...
Ще хвърля камъка и ще... тръгна ПО пустата реалност! - ...
Ще скоча в пустата реалност...
.............................................................
Реших! - Няма да скоча...
Ще хвърля камъка и ще... тръгна ПО пустата реалност! - ...
470
2
Недомогнат светоглед
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък, ...
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък, ...
552
5
Любов.
Нежност.
Щастие.
Красива меланхолия.
Ухаеща скромност. ...
Нежност.
Щастие.
Красива меланхолия.
Ухаеща скромност. ...
977
5
На полянка със трева като пружини.
Проснат мечо със буркан малини.
Лапа с лапа и се цапа.
А до него ручейче тече.
Напук на него слънчо от инат пече. ...
Проснат мечо със буркан малини.
Лапа с лапа и се цапа.
А до него ручейче тече.
Напук на него слънчо от инат пече. ...
669
8
... втори шанс?
Седемте ми идеи сами се изпокараха за смисъла -
да съществуват!
Съдбата им направи елегантна забележка.
Обърнаха и гръб идеите, по философски - ...
Седемте ми идеи сами се изпокараха за смисъла -
да съществуват!
Съдбата им направи елегантна забележка.
Обърнаха и гръб идеите, по философски - ...
639
5
... време...
- Видя ли мъртвото есенно поле?...
- А ти чуваш ли мъртвешкия стон на семето?... Усещаш ли живота?...
- Видя ли мъртвото есенно поле?...
- А ти чуваш ли мъртвешкия стон на семето?... Усещаш ли живота?...
553
4
Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
857
1
Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...
891
4
Къде съм тръгнал?
Виж, нощта е хубава.
Знам, че ненавиждаш да говориш през деня.
Светлината ти докарва главоболие.
Недей да искаш да ти вярвам за безизхода. ...
Виж, нощта е хубава.
Знам, че ненавиждаш да говориш през деня.
Светлината ти докарва главоболие.
Недей да искаш да ти вярвам за безизхода. ...
618
2
Грациозно строга зима.
Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.
Невинно бяла, ледена хармония.
Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.
Аз - унесен в свойта нечувствителност. ...
Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.
Невинно бяла, ледена хармония.
Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.
Аз - унесен в свойта нечувствителност. ...
566
3
Поглеждаш ме.
Даваш ми да прочета между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи, впримчени в съдба, надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето. ...
Даваш ми да прочета между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи, впримчени в съдба, надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето. ...
629
7
БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...
785
3
Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...
799
1
Вчера разумът ми бе намръщен.
Дразнеше го своеволието на случките.
Не че бяха просто грозни - бяха невъзможно неналучкани.
Днес отново случките са своеволни,
но не протестира моят разум. ...
Дразнеше го своеволието на случките.
Не че бяха просто грозни - бяха невъзможно неналучкани.
Днес отново случките са своеволни,
но не протестира моят разум. ...
646
3
ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...
795
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
