reinbow
556 резултата
1149
5
875
8
737
9
582
7
743
12
752
6
553
8
557
3
458
2
753
8
Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...
376
6
1096
4
1004
4
870
5
Притихна полето
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...
1285
8
574
4
603
4
1070
12
Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...
490
6
881
3
Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...
948
5
993
11
На глътки жадни всяка твоя дума
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя ...
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя ...
649
1
9
935
4
Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
743
10
552
1
741
3
Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...
918
2
Дъждът изтича с босите си стъпала
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи ...
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи ...
423
4
577
7
614
ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
618
531
7
Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...
579
5
1903
18
469
3
ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
580
837
6
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
578
595
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
