tanq_mezeva
1 604 резултата
Да запалим във храма свещици,
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете, ...
  711 
Защо ли плаче моята душа,
защо в съня сълзите си прегръщам.
Отдадени изцяло на нощта,
молитвите във приказка превръщам.
Пренасям ги във слънчева страна, ...
  686  11 
Дали е чудо!? Беше днес до мен.
Усетих те. Видях те чрез душата.
Докосна ме със вятърен рефрен.
Доказа, че те има в светлината.
След толкова молитви ти дойде. ...
  652 
Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
  682  11 
Болката, връхлитащо раздираща,
нахлу със взлом в кървящата душа.
Разби я в миг на атоми блуждаещи,
а после я превърна във сълза.
Цялата съм в нея, тъй безпомощна, ...
  834  18 
Молитвено събираха се думите
в сълза една (дори не я видя).
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.
Копнееше да стигне първа мястото, ...
  893  10 
Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв, ...
  3266  16 
Тук отново заваля.
Заваляха и очите.
В миг премрежи ги мъгла.
Где си? - питам си сълзите.
Есен идва. Сивота. ...
  640  11 
На двайсет и една... те нощ обгърна.
Порасна бързо. Бързо помъдря.
Съдбата ти за миг се преобърна.
Превърна се във пареща сълза.
Да, днес си много, много натъжена, ...
  1494  16 
Нестинарски пристъпвам в жаравата.
Самодивно разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли-мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм ...
  634  10 
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...
  701  15 
Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...
  979  13 
Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...
  1194  13 
Стиховете... страници сиротни,
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции, събрани във букети, ...
  854 
Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...
  757  10 
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
  7737 
Закъснява много влакът.
Що ли случва се сега?
Пак ме кара да го чакам,
на перона, в самота.
Релсите мълчат смутени ...
  816  10 
В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
  947 
Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, ...
  940 
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
  1038 
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
  868  11 
Душата ми притихна. Тишина.
Дори словата някъде се скриха.
Като пред буря, вятърът замря,
а птиците в гнездата се смириха.
И толкова бе тихо, че едва ...
  709 
Забравено от младостта чудовище
в гърдите ми с години си стоеше.
Нарастваше и пускаше отрова то,
невидимо и за самата мене.
Владееше подмолно мойте мисли, ...
  907  13 
До мен ли си, когато много тъжна,
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна, ...
  1095  19 
Жена да си... е личен избор,
свободен, волен, осъзнат.
Вода кристална, бистър извор.
Покой. Магия. Обич. Страст.
Искрящо вино в ден съдбовен. ...
  949  12 
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  857  16 
Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината, ...
  656 
Сърцето мое е отключено за теб
и не от днес и вчера, а с надежда
тупти то повече от четвърт век.
Обичта ми силна го зарежда.
Не чака да получи точен знак, ...
  853 
Белоснежно е навън сега.
В бяло и душата студенее.
Слънцето сънува чудеса,
скрито в мен - за лято то копнее.
В сънища, усмихващи нощта, ...
  710 
Във Коледната тиха, свята нощ,
когато е облякла сняг земята,
огнище нека стопля те с любов,
и Бог да те закриля във делата.
Щом грейне Витлеемската звезда, ...
  2881  24 
Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха, ...
  909  13 
Да се преборим с мрака в нас,
да пуснем вътре светлината
и той отчаяно, без глас,
ще свие във отбой крилата.
Ще спре да хули и гнети, ...
  748  19 
Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.
С воал ще ги прегръща в тъмнината, ...
  859 
Изплашени мисли прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.
Впръскват на струйки отрова горчива, ...
  1054  25 
От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя ...
  1220  31 
Да плачат могат само силните.
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...
  1456  12 
Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...
  1038  15 
В очакване
на нещо диво, ново,
различно,
неживяно досега.
Препуска днес ...
  926  22 
Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка. ...
  1340  14 
Отново застудя в гората,
замръзна даже и реката,
а вятърко със пълни сили,
със рог ядосано засвири.
Завя, задуха, та прогони ...
  1608  18 
Предложения
: ??:??