yotovava
2 706 резултата
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
  78  11 
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Село. Автентични аромати.
Кучи лай, кокошки и кози.
Плет – разплетен, кърпен непохватно,
две оцъклени след сън брези. ...
  116  14 
  71 
  146 
  208  17 
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
  153  10 
ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
  182 
ВРЕМЕВИ ОБРАТИ
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
  144 
  155 
ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
  154  11 
ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
  125 
  165 
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
  235  10  15 
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
  178  13 
  238  13 
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
  190  12 
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
  218  13 
БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...
  143 
НЕДОВЪРШЕНИ ЗАПИСКИ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...
  167 
ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
  199  12 
  194 
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
  161 
  182 
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
  148 
  359  37 
ТРУДНИ ЛАБИРИНТИ
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно. ...
  143 
И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...
  150 
Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...
  228 
КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия. ...
  186 
КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...
  172 
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...
  211  12 
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...
  152 
ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни. ...
  203 
ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст. ...
  174 
ПЪТЕКА КЪМ РАЯ
Дори и да си бил добър,
се случва и да сбъркаш много.
Един ли дерт, или кахър
отдалечава те от Бога. ...
  190 
НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная. ...
  174 
СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ
Земята до корен пресъхна, кости геранът забели
и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.
Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,
сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха. ...
  193 
ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът – изпепелен и грозен,
понеже ме напускаш ти. ...
  220  13 
  213 
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
  228  12 
Предложения
: ??:??