yotovava
2 626 резултата
ГЕНЕЗИС
Да слушам дълго мога през нощта
в дъжда как тихо орех се разлиства,
как мокрите щурчета под ръжта,
цигулки под крилцата си притискат. ...
  168 
ХИРУРГИЯ
Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно. ...
  212 
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Със облачето, спряло на върха,
в неделя знам, че Господ Бог изпира
от страх, от гняв, от завист, от греха
душата ми – и после я простира. ...
  197 
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА
Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой. ...
  234 
  372 
ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ
И чашата ми с чай е изтъняла,
контурите ѝ в здрача се разливат,
Нощта не е уместна за раздяла,
щом сенките ни мълком си отиват. ...
  214 
  410 
  219 
ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис, ...
  213 
  251 
ЧОВЕКЪТ С НОВИЯ КОСТЮМ
Кроим си планове добри наум.
Ала не поумняваш, щом си патил.
Ще дойде ден – в най-скъпия костюм
към Бог приятеля си да изпратим. ...
  135 
НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...
  145 
  303 
САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
  168 
  448 
ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки. ...
  168 
  258 
  242 
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
  181 
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
  154 
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
  159 
  256 
ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава. ...
  179 
АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне. ...
  201  17 
Как Орфей Петков окраде Валери Станков
Валери Станков
1 септември 2015 г. ·
ЩЕ ТЕ ИЗВИКАМ В ПЕТЪК ПРИЗОРИ
Ще те извикам в петък призори, ...
  336  14 
  310 
  297 
  241 
  179 
БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
  566  17 
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
  190 
ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
  140 
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
  209  10 
  353 
НЕВИНАГИ Е ОЧЕВИДНО
Аз непонятното разбирам –
защото то е съвършено.
Поръчал ли си втора бира –
навярно си повярвал в мене, ...
  373  11 
КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
  293  12 
НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...
  184 
ПРОШЕПНАТО В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Аз знам, че нищичко не знам,
когато слънцето залязва.
Човек оттук си тръгва сам –
надмогнал страсти и омрази. ...
  195  12 
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
  305 
КАЛЕМ ЗА СВЯТ ОТ СВЕТЛИНА
Изкусен градинар, април
не спира да ме изненадва.
Сред люляка разцъфнал скрил
присадки три и тънка брадва. ...
  180  12 
Предложения
: ??:??