yotovava
2 655 резултата
1289
4
1146
3
944
7
903
14
2193
5
Той душата ми върза с ластар от лозница,
три години нерязана и три не родила.
И закле ме да чакам – в крилете на птица
да се върне напролет – непокорен и силен.
Да разцъфне през юни в косите на мака, ...
три години нерязана и три не родила.
И закле ме да чакам – в крилете на птица
да се върне напролет – непокорен и силен.
Да разцъфне през юни в косите на мака, ...
783
1
15
И косът, самотен монах, от шубраците свирна
и посочи ни Божия златен портал на небето.
Здрач кадифен ни покри с аромати на смирна.
А лунният паяк ни обримчи с най-фини въжета.
Суети се край нас, гологлав и безхитростно жълт, ...
и посочи ни Божия златен портал на небето.
Здрач кадифен ни покри с аромати на смирна.
А лунният паяк ни обримчи с най-фини въжета.
Суети се край нас, гологлав и безхитростно жълт, ...
607
9
975
3
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
495
9
НЕБЕСНИ ЕЗДАЧИ
Те обяздиха белия кон през април –
тъкмо бе зашумяла гората.
И по лунния мрамор на снежни брези
тече златен елей благодатен. ...
Те обяздиха белия кон през април –
тъкмо бе зашумяла гората.
И по лунния мрамор на снежни брези
тече златен елей благодатен. ...
590
11
Безсмъртната любов не се разказва.
Прашинка бях в студената вселена
и, люспест, изгревът със златна пазва
привика ме от него да зачена.
Наля ми вино в слънчеви бокали ...
Прашинка бях в студената вселена
и, люспест, изгревът със златна пазва
привика ме от него да зачена.
Наля ми вино в слънчеви бокали ...
817
15
718
6
1189
10
949
2
3473
3
1552
3
5
На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех, ...
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех, ...
984
17
1249
2
Палил ли си свещ? Драсваш клечка кибрит и я поднасяш към фитила. Той въздъхва и поема пламъка. Свещта гори, докато някой порив на вятъра, въздишка или тръшване на врата не прогони живинката от нея. Или докато се стопи.
Това ли е душата? Мисля, че това е животът. А душата, душата е онази първоначална ...
Това ли е душата? Мисля, че това е животът. А душата, душата е онази първоначална ...
1050
10
1143
7
873
6
Ще ми се първият ми постинг по тази тема да е свалил от вас страха, че няма как да се справите. На първо време запомнете, че винаги ще ви дадат професионален отговор, ако се допитате до която и да е фирма за дигитален печат.
Но една предварителна информация никога не е излишна.
В предишния си постин ...
Но една предварителна информация никога не е излишна.
В предишния си постин ...
1161
1
Септември гази в тъмното дере
и пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
зрънца, прикътали в съсъд живота.
Нехаят семенцата за студа, ...
и пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
зрънца, прикътали в съсъд живота.
Нехаят семенцата за студа, ...
505
9
Преди време в блога си пуснах два постинга със съдържание, което даваше насоки на авторите как да издадат сами книга. Реших, че ще е интересно да запозная и откровенци с някои тайни от занаята, за да им вдъхна кураж по пътя на издаването.
На въпроса "Мога ли да издам книга" отговарям директно
Ами мо ...
На въпроса "Мога ли да издам книга" отговарям директно
Ами мо ...
1904
1
824
8
И последният щърк ли се гмурна
в тъмносиня безоблачна пустош.
Не е котва коминът порутен,
но не мръдва чардакът оттука.
Не е слънцето житена питка, ...
в тъмносиня безоблачна пустош.
Не е котва коминът порутен,
но не мръдва чардакът оттука.
Не е слънцето житена питка, ...
699
11
1056
4
Дъждът подкара облаци към юга.
Мастилницата вятърът катурна.
И птиците над зъбестата урва
видях как чезнеха една след друга.
Със въглен драскаше нощта ескизи, ...
Мастилницата вятърът катурна.
И птиците над зъбестата урва
видях как чезнеха една след друга.
Със въглен драскаше нощта ескизи, ...
530
7
920
8
Каква поанта само – аромат! –
жужащо медено прозрение
и ти се струва, че самият свят
е липово стихотворение!
А приливът му с адска мощ ...
жужащо медено прозрение
и ти се струва, че самият свят
е липово стихотворение!
А приливът му с адска мощ ...
523
1
7
1161
6
1031
1
8
Небрежни скици с туш на утринта –
отваря се прозорецът ми сънен.
Над мен кълбо от облаци и тръни.
Да дишам, ми е нужна синева.
Ръмжат по булеварда бесове. ...
отваря се прозорецът ми сънен.
Над мен кълбо от облаци и тръни.
Да дишам, ми е нужна синева.
Ръмжат по булеварда бесове. ...
659
9
В очите съм на другите мъже.
Да знаеш само как ме гледат!
Плета от погледите им въже –
все някога ще се обесиш с него.
Жените им ме пращат на разстрел, ...
Да знаеш само как ме гледат!
Плета от погледите им въже –
все някога ще се обесиш с него.
Жените им ме пращат на разстрел, ...
734
11
ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...
851
11
Отгоре листната си дреха
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути ...
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути ...
438
5
779
1
4
964
7
739
10
1415
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
